Притчите

Посвещава се на Крист.

Човек искал да достигне хоризонта. Отправил се към него. Вървял напред, а хоризонтът се отдалечавал. Той правел крачка и хоризонтът правел крачка. Той бягал и хоризонтът бягал напред. Препускал на кон, пътувал с кола, летял със самолет, а хоризонтът оставал все така далечен, както в началото на пътя. Човекът бил уверен, че хоризонтът пази някаква загадъчна тайна, която природата досега не е разкрила никому. Срещнал по пътя си много мъдри хора. Много разбрал и научил. Разкрил много тайни, но хоризонтът не се приближил нито с една крачка до него.
-Напразно губиш време и сили-казвали му мъдреците.- Никой не е покорил хоризонта, даже най-могъщият магьосник.
Но човекът не се предавал. Минали години. Той обиколил цялата земя и се върнал там, откъдето започнал своя път. Седнал на хълма, където често играел в детството си и където за пръв път зърнал хоризонта. И изведнъж разбрал. Хоризонтът е навсякъде! На всяка крачка.
Човекът щастливо се усмихнал, затворил очи, протегнал ръка и почувствал как на дланта му ляга лека, прохладна и трептяща на вятъра нишка.
Сега той ясно разбирал, че всичко прекрасно, необикновено и приказно е било винаги до него.
-Но как бих разбрал това, ако бях стоял на едно място?-казал човекът.

Публикувано от Gloxy-Floxy