-Къде живее Бог?
С този въпрос равин от Коск удивил група учени мъже, дошли да го посетят.
Те му се присмели:
-Как може да питаш такова нещо! Не е ли целият свят изпълнен със славата му?
Тогава той отговорил на собствения си въпрос:
-Бог живее там, където го пусне човек.
Публикувано от Gloxy-Floxy
20 октомври 2009 г. в 19:56
Вярно е... Но за да го пусна, трябва да се държи прилично и да не забравя, че е на гости...
20 октомври 2009 г. в 20:02
:)) Това ми хареса.
21 октомври 2009 г. в 11:35
Аз мисля, че Бог живее не там, където Го пуснем, а независимо от това. Т.е. там, където ние смятаме, че Го пускаме, там вече играе най-голяма роля нашата себичност.
Бог живее независимо дали вярваме в Него, дали Го пускаме и т.е.
Иначе притчата е хубава, но е нещо, което да се приеме за даденост и основа за истиноост, а нещо, което да ни накара да се замислим.
В този (а и не само), коментара на Иво_Иса (съжалявам за името), е смехотворен и не на място подигравателен.
21 октомври 2009 г. в 13:14
:) Не мисля, че Иво, доколкото съм го опознала чрез неговото блогоприсъствие, е имал нещо обидно предвид. В подобен случай смятам, че по-скоро не би коментирал.
И по-скоро бих класифицирала коментара му като самоироничен.
Това, което е хубавото на притчите е, че всеки може да ги тълкува според собствените си разбирания. Но също е и потенциален източник за конфлинкти.
За тълкуванията специално, вчера попаднах на много хубава еврейска притча: Мъдреците се надхвърляли да доказват кой е по-компетентен в тълкуването на Тора. Това разгневило Бог и той ги порицал:"Казано е "така и така", което означава единствено "така и така"." Единият от тях Му отвърнал:"Ти ни даде Тора, тълкованията остави на нас."
:) Опитвам се, доколкото зависи от мен, да не изпадаме в такова положение, което разбира се не означава да ви ограничавам в споделянето на личните ви позиции.
21 октомври 2009 г. в 15:46
Irshad, по повод Бог вече съм писал. Ела и виж. Ако можеш, обори ме! Втората част на името ми са инициали, а ти какво си помисли?
Gloxy-Floxy, в случая не е самоирония, а по-скоро опит да покажа гледната си точка. Извинявай за пушилката която вдигнахме при теб...
21 октомври 2009 г. в 17:49
:) Не се притеснявай, Иво!
Малко ми е смущаващо, когато така се получава, но може би е време да свиквам :)).
21 октомври 2009 г. в 19:17
Е, сега аз се чувствам като нагости, но така поне ще спазвам повече благоприличие, нали?
Първо - притчата е измислена от хората, не от Бог. Аз лично много обичам притчи и затова се абонирах за този блог. Притчите са наистина повод за размисъл, което е чудесно, защото ние, бидейки човеци, трябва да се стремим да използуваме всичко, което ни кара да мислим. А размисъла върхи живота и творенията на Всевишния са с висок статус.
Тук евреите обаче са малко встрани, т.е. имам предвид притчите им.
Бог ни е дал Писанията си, а тълкуванията са само изпитание за нас.
В горната споделена притча в същност смятам, че Бог се е разгневил не защото тълкуват, а защото проявяват себичност и се опитват да се доказват.
Иво, не знаех, че са инициали. Името на Исус, е Иса, така че за мен това беше втората част от името, макар в случая може би правилното беше да питам, а не да мисля.
аз не искам да оборвам. Това са празнословия. Моите вярвания и мисли са написани също. Така че ако има изобщо проблем, заповядай и ако искаш, ти оборвай. Макар че лични спорове няма да водя.
Това го написах с усмивка.
21 октомври 2009 г. в 19:18
А, да. Забравих да отбележа, че най-хубавите в същност и най-истински, са притчите на Исус. А това е и единственото хубаво за мен в Библията.
Последното не го пиша като повод за спор.