Притчите

Веднъж на гости у Токсан Би (прочут съдия) някой попитал:
-Вие имате голям авторитет като майстор на словото. Имало ли е случай, когато сте губили словесна схватка и сте се признавал за победен?
-Да, имаше такъв случай-започнал Токсан Би.-В младостта ми ме сватосаха за девойка от съседния аул. Отправих се натам да я видя за първи път. Седнах в гостната, а снахите на моята невеста отидоха да я доведат.
Гледам, девойката неугледна, черничка една такава, кривичка. Не ми хареса.
-Махайте се!-викнах на снахите.- И вземете и нея със себе си. Не ми трябва такава невеста.
-Ние дойдохме да я доведем,-каза една от снахите-а не да я отведем.
И излязоха от стаята. Девойката остана.
-Тръгвай си, тръгвай си!-повторих и аз.
А тя не помръдна от мястото си. Седях, гледах я. Изведнъж:
-Позволете ми да кажа-промълви тихичко.
-Казвай и се махай!
-Вие навярно сте мечтали и сте молили Аллах да Ви изпрати девойка, която да Ви хареса, в която да се влюбите, нали? Е, аз мечтаех за същото. Вашата мечта не се сбъдна, но моята-да. И аз няма да отстъпя от нея, каквото и да се случи.
-Същата тази девойка е сега пред вас-казал съдията и прегърнал съпругата си през раменете.

Публикувано от Gloxy-Floxy