Притчите

Време е да се сложи край на разпространението на старата шега за това, че жените не умеят да пазят тайна. В нищо друго черната неблагодарност на мъжете към прекрасния пол не се проявява така ярко, като в разпространението на тази клевета. Където и когато човек, считащ себе си за надарен с чувство за хумор, да се е връщал към тази, по-древна от самия свят тема и която неговите събратя мъже считат за свой свещен дълг да аплодират, на лицето на жената се появява странна, загадъчна, пълна с жалост насмешка, понятна само за малцина от мъжете.

Истината е, че само жените умеят да пазят тайни. Един Бог разбира тази изумителна сила, с която 99 от 100 омъжени жени се изхитряват да скрият от целия останал свят, че са свързали себе си със същество, недостойно за тяхната чиста и пълна със самопожертвование любов към него. Жената може да шепне на съседката, че мисис Джонс вече втори път обръща лицето на старата си копринена рокля, но ако в гърдите и се таи нещо, касаещо любимия и човек, и сам Господ не може да го измъкне оттам.

Слабият мъж поглежда в чашата с вино и само гледайте – вече е издрънкал съкровените си мисли на първия срещнат, който е наострил уши! Жената може да бърбори за времето и да гледа със своите детски очи най-хитрия от дипломатите, като без всякакво затруднение крие в гърдите си най-важни държавни тайни през същото време.

Адам е бил праотец на дърдорковците, първият от сплетниците и ние няма с какво да се гордеем. Под умилителния, устремен в него поглед на Ева – тази, която бе създадена за негово удобство и удоволствие – в същата онази минута, когато тя стоеше до него, любяща, млада и прекрасна като пролетна луна, той, жалкият мазник, каза:

– Жената ми я даде и аз я вкусих!

Тази отвратителна постъпка на нашия прародител не може да бъде извинена от нито един джентълмен, знаещ своя дълг към дамите.

Поведението на Адам би трябвало да доведе до изключване на името му от списъка на всеки порядъчен клуб в страната. И още повече, от онзи ден жената върви ръка за ръка с мъжа – вярна, предана и готова на всякакви жертви за него. Тя крие от света жалките му пороци, тя преиначава тълкуването на позорните му постъпки и – главното – тя мълчи ... когато една дума стига да смачка раздутото му величие и да го превърне в стъпкан парцал!

А мъжът казва, че жената не може да пази тайни!

Нека е благодарен, че умее да ги пази,  – инак всички врабци по покривите щяха да чикчирикат за неговото нищожество!

О'Хенри