Според арабска легенда някога пъпешите имало само в райската градина. Но джинът Мезид, който се грижел за тях, научил и хората да ги отглеждат и Аллах го затворил в тъмница за своеволието му.
Затова в миналото, преди да срежат пъпеш, хората произнасяли молитва към Пророка и Аллах Мезид да бъде освободен.
Друга легенда разказва за двама влюбени, които прекосявали пустинята под палещите лъчи на слънцето. Водата им свършила, силите взели да ги напускат, но пясъчното море нямало край. Девойката Арман и нейният любим паднали в несвяст. Тя първа дошла на себе си, но разбрала, че неминуемо ще загинат. Започнала да се моли на Всевишния да вземе живота и в замяна на този на нейния любим. И тогава бог я превърнал в пъпеш. Когато момъкът се свестил, сочният плод лежал пред очите му. Той побързал да утоли жаждата и глада си и силите му се върнали. Тогава осъзнал, че Арман я няма и проумял какво се е случило - спасила го от неминуема смърт с цената на собствения си живот. Плеснал с ръце и възкликнал:"Вах, Арман!" Събрал семките и ги занесъл у дома. Посадил ги в градината и ги поливал със сълзите си.
Така се появил несравнимия по вкус сорт пъпеш "вахарман" (който едва ли мнозина у нас са опитвали, туркменски е :) ).
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Две легенди за пъпеша"
Публикуване на коментар