Притчите

Нямам навика да пускам пътеписи в тоя блог, но ще го направя по изключение като бонус към последния пост. Т.е. смислен е за тези, които са си изпълнили домашното и са прочели легендите за Демир баба. :)

Каквото казах - направих. Отидох там. Някъде из книгата, която препоръчах като четиво за уикенда, беше споменато, струва ми се, твърдението, че местността е един от най-силните енергийни центрове на земята. Възможно е да е така, щом храмовете и светилищата на няколко епохи, култури и религии са строени на едно и също място, върху останките на предишните. Сега е храм на всички религии, въпреки че формално е алевийска гробница. На големия събор за Илинден се събират и празнуват заедно хора от всякакви вероизповедания.

Битуват много поверия за това място. Пътеката надолу не можеш да я сбъркаш, защото всяко дърво край нея изглежда така:

Това бил тангриански обичай: по свещени места се връзват за здраве по клоните на дърветата части от дрехата. Ако нямаш сериозни оплаквания – от където и да е, ако имаш конкретни – от тая част от облеклото, която покрива болното място – примерно, боли те крак – връзваш си чорапа и т.н.

И вече сме пред двора на храма:

Директно след входа има лековит извор, който съм пропуснала да снимам.

От тази липа вътре бездетните жени си късат мъх, за да заченат.

А това е енергийният камък:

За Еньовден, каза ни пазачът, се стичали екстрасенси, магове и подобни от цяла България, за да се зареждат.

"Зареждането" става, като полегнеш ей така:

Или, ако не можеш да се изкатериш, поне си опираш ръцете.

Вдясно от входа на двора има подобен камък, който пък е тракийски жертвен олтар.

Това е камъкът, на който "се избождат очите на вещицата". Върви се срещу него със затворени очи и насочени напред два пръста, с които трябва да уцелиш дупките. Пропуснах тази атракция. :)

През дупките на този камък се прекарва кърпичка или синджирче за здраве:

По каменния зид на двора има издълбани символи от различни епохи.

Храмът – гробница на алевийския светец:

 След входа има надпис с думите му:

 Посланието, предполагам, е: "Бъдете скромни!" :)

А това е имитация на големите метални обувките на Демир баба. Не са толкова огромни, колкото ги описват:

През тая дупчица в зида

се тръгва по "пътеката на изпитанието". Изпитанието е за праведност, ако успееш да се провреш през тесните процепи между скалите. :) Покрай нея в камъните имало отпечатъци от стъпките на Демир баба. Не я катерихме, защото беше валял порой през нощта и беше много разкаляно.

Това беше лудогорският репортаж. Съжалявам, че разполагах с ограничено време и не можах пълноценно да се насладя на изживяването. Може би някой друг път отново. И без това не можахме да видим тракийските гробници в съседство. Бидейки обслужвани от екскурзоводи, вече бяха затворени. :)