Притчите

Имало едно време един крал и една кралица. На тяхно разположение бил военният съвет: четирима мъдри съветници – четирите опори на краля; придворен звездоброец – очите на краля; множество придворни, чиновници, слуги и слугини. Всичко, както си му е ред още от добрите стари времена.

Единствено нито краля, нито мъдрите му сановници разбирали от вълшебство, тъй като времената на древните мъдреци били отминали. Това тревожело краля, защото не се чувствал достатъчно могъщ, ако кралството бъде нападнато. Затова един ден той решил да се отправи на път към Великия мъдрец, който да го посвети във всички тайни и заклинания. Кралицата не искала да остава сама, затова пожелала да го придружи. Същото пожелали и четиримата съветници и придворния звездоброец, за да могат сами да се научат на магия.

И така кралската свита се отправила на път. След седем дни стигнали до обителта на Великия мъдрец и се обърнали към него с молба да ги покровителства и обучава. Великият мъдрец приел. Кралят и спътниците му излезли прилежни и способни ученици. Скоро се научили да се преобразяват във всяко животно, което пожелаят.

След като се изучили на всички премъдрости, поели обратния път към дома. Но след тридневно пътуване се залутали в гъста гора. Както и да се въртели из нея, не успявали да се измъкнат. Запасите им от храна се изчерпали, а на горски плодове и корени дълго не можеш да изкараш – силите взели да ги напускат.  Тогава решили да се възползват от новопридобитите си умения и всички заедно да се превърнат в могъщ тигър. Силният тигър лесно се сдобива с плячка, затова искали в неговото тяло да стигнат обратно до кралството, а там отново да приемат човешкия си облик. След като взели това решение, се захванали да си разпределят частите на тялото на тигъра. Четиримата сановници пожелали да станат четирите лапи на тигъра, звездоброецът – опашката, кралицата – тялото, а кралят – главата. 

Речено – сторено. Извършили магически обряд и едва изрекли думите на последното заклинание, на мястото, където седели, се появил огромен тигър, който с рев се хвърлил в горския гъсталак. Дивеч имало предостатъчно. Тигърът винаги бил сит и доволен и нито си спомнил, нито съжалил повече за кралството.

Ето защо кралският тигър е по-силен от другите хищници. Опашката му е кралският звездоброец, нежното тяло – красавицата кралица; главата със страшната паст – самият крал, а четирите лапи с остри нокти – четиримата съветници, четирите опори на краля.

камбоджанска приказка