Лошите постъпки се впиват в тялото.
т.е. трябва да се отработват кармично.
По-добре да си обръснеш сърцето, отколкото главата.
т.е. по-добре да п(р)очистиш сърцето си, отколкото да се подстрижеш за монах.
Даже да угасиш пламъка, фитилът остава.
т.е. ако само потиснеш страстите и желанията, източникът остава и те може да се възродят отново.
Все едно да срещнеш Буда в Ада.
т.е. да срещнеш приятел в труден момент.
Адът и Раят съществуват само в сърцата на хората.
И Адът е място за живеене.
т.е. научи се да се приспособяваш, от всяка ситуация извличай най-доброто.
Където и да е домът на човека, за него това е столица (императорски град).
Чул "рай", видял ад.
т.е. слуховете не винаги са достоверни.
Добрите постъпки не излизат от вратата, лошите пътешестват на хиляди километри.
Никога не отпускай юздите на дивото жребче – сърцето.
Само демонът на сърцето изтезава тялото.
... или демонът на разума, т.е. страдаме заради собствените си постъпки.
В будисткия ад демонът-мъчител казва на жертвата си:"Вини себе си, не мен! Аз съм само творение на твоите постъпки и мисли; ти затова ме създаде!"
Бъди учител на сърцето си, не оставяй сърцето си да ти стане учител.
Даже дяволът на 18 години е прелестен.
Падналите цветове не се връщат на клончето.
(следва продължение)
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Японски будистки фразеологизми"
Публикуване на коментар