Притчите

Животът снощи зверски се напи.
/Със всички извинителни причини./
така поне преминахме на "ти" -
дистанцията се скъсява с вино.
На първа фаза беше страшно мил:
Недей, любов, не се хаби напразно...
Не става Аполон от крокодил...
повяхнали цветя не правят празник...

На втора фаза, вече свил юмрук:
ти докога така ще ме живееш!
Споделяш ме с поредния боклук -
без мисъл, без сърце. И без идея!

На трета фаза и прегърнал стол,
животът със езика си преплетен
изфъфли, че човек се ражда гол
- росата по тревата да усети.

И после падна под една дъга
/от виненки - навместо пеперуди/.
Усмихнат като детството заспа.

Проклета да съм, ако го събудя

Камелия Кондова 

Ако приемем, че снощи-то е продължило има-няма двадесетина години, нещо такова се получи ... Което си е вярно, "на първа фаза беше страшно мил", обаче това беше толкова отдавна. Сега за будене не знам, ама така ми се иска да го ритна!

Публикувано от Gloxy-Floxy