Дойде сюблимният миг, в който да се отдам на порива си да пиша динени приказки, обхванал ме още през уикенда. :D Вярно, че тази не е онази, която първоначално ми се щеше. И сигурно е по-правилно да пиша за кайсии, за която възможност ме подсети тая сутрин "Големия кулинарен речник" на Дюма, но поривите не е хубаво да се отлагат, защото вземат та умрат. Пък и това е доволно поучителна приказка и си пристига на мястото, така да се каже. :)
В един бостан живеела една млада Диня. Животът и протичал в прекрасно общество: наоколо, докъдето ти стига погледът, лежали такива симпатични, раирани дини. От време на време лениво се обръщали на другата страна, подлагайки на слънчевите лъчи дебелата си кожа и си подхвърляли реплики:
– Чудно временце е днес!
– И какъв приятен ветрец!
– А птичките как чуруликат – истински концерт!
Само нашата Диня не участвала в тези беседи. Стрували и се тъпи и скучни. "Намерили от какво да се възторгват, – мислела си тя, – птички, вятър ... По-добре да бяха помислили за бъдещето."
Самата тя много обичала да мисли за бъдещето. Животът на Динята е кратък – всичко на всичко едно лято – това и било известно още докато била малка семка. Но оттогава помнела празнично наредената маса и веселите лица на хората. Този пир вълнувал въображението и.
"Когато порасна, – мислела си тя, – ще се налея със сладък сок и ще се отправя на изискано празненство, където всички ще изпаднат във възторг от мен и моите вкусови качества. Не е ли това една блестяща съдба?! А докато лежа тук, на голата земя, сред другите дини, никой и не подозира какво ми е писано. Никой от тях не мисли за бъдещето и когато дойде времето, така и ще си останат на своя бостан да се радват на природата."
Така нашата Диня в гордо уединение се отдавал на мечти за своето бъдеще и не подозирал, че съдбата на всички дини си прилича като самите тях. "А какво бъдеще очаква моите семчици! – мислела Динята. – Тях навярно ще ги посадят в специален бостан, като излезли от особено сладка и особено сочна Диня. Ще ги гледат много грижливо и няма да са принудени да растат като мен сред празно дърдорещи глупци. Те ще обсъждат своето бъдеще и от първото листенце ще се готвят за пир."
Динята все повече се раздувала от собствената си значимост и все по-малко внимание обръщала на другите дини. А всички те били от семки на една и съща диня, но колкото и да е странно тя не помнела това. Празничният обяд затъмнявал всички други спомени на малката семка.
През това време жителите на бостана всички като един растели на големина и ставали все по-весели и все по-лениви. Те вече не се обръщали от страна на страна, а лежали спокойно и обменяли мнения за благодатното време. Лятото отивало към края си.
Настъпил денят на прибиране на реколтата. Обрали дините от бостана и ги натоварили на каруца. Каруцата друсала по селския път и дините се търкаляли в нея една през друга. Това било необикновено приключение.
Нашата Диня била недоволна. В мечтите и за бъдещето нямало никаква каруца и това ужасно тресене. Тя започнала да се безпокои.
И видимо заради празно безпокойство се сцепила ненавреме. Когато докарали дините в двора и започнали да ги разтоварват, стопанката и хвърлила едно око и рекла:
– Сцепена е. Какво пък, хвърлете я на свинете.
А.Басова
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Приказка за динята"
Публикуване на коментар