Имало едно време един търговец. Каквото и да му се случело, възнасял хвала Богу. Умре му магарето, а той казва:
– Благодаря на Бога! Овцете ми останаха живи!
Мишките му изядат зърното, а той казва:
– Благодаря на Бога! Гърнето с мед не са пипнали!
И всички започнали да го наричат така: "Благодаря на Бога".
Веднъж той се отправил към града със съседа си по търговски дела.
Пътували дълго и когато се стъмнило, се отбили от пътя да потърсят място за нощувка. Изведнъж видели във високата трева коза. Козата така се стреснала, като видяла хора, че се вцепенила от страх.
– Каква глупава коза! – възкликнал търговецът. – Сама влезе в ръцете ни. Види се, Господ ни я праща за вечеря. Велика е божията милост!
Но преди да заколят и изпекат козата, пътниците разпалили огън, замесили тесто за питки, които наредили край огъня, за да станат по-бързо. А сами отишли да съберат още дърва – да приготвиш цяла коза, голям огън трябва.
В това време козата се съвзела и избягала.
Връщат се пътниците с дървата, гледат – козата я няма, а питките им изгорели. Тръгнали да търсят козата, тогава пък завалял дъжд и огънят изгаснал. Легнали си да спят гладни, премръзнали и мокри. Търговецът легнал на студената земя и зашепнал:
– Благодаря на Бога! В благополучие мина този ден! Да помага Бог и нощта да е такава!
Чул това съседът му и се разсърдил:
– Бог ни помогна вече! И козата ни избяга, и огънят ни изгасна, и прогизнахме до кости! Не Господ трябва да хвалим, а да се проклинаме за глупостта си!
етиопска приказка
Досмеша ме, защото едно много модерно селф-хелп послание е: "Изпълни сърцето си с благодарност (колкото и малко да имаш) и ще се преумножат благата ти". Което много не издържа, защото практиката показва, че с колкото по-малко се задоволяваш, толкова по-малко получаваш и се развива една регресивна тенденция. В крайна сметка сигурно е хубаво да си благодарен, но просто не е достатъчно.
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Благодаря на Бога"
Публикуване на коментар