Притча за смисъла на живота (Кърт Вонегът)


В началото Бог създаде Земята и се огледа в космическата си самота.
И рече Бог: "Нека да създадем живи същества от глината, така че глината да види на какво сме способни."
И Бог създаде всяко живо същество, което диша сега, и едно от живите същества бе Човекът. Глината можеше да говори само когато бе в човешка форма. Докато глината в човешка форма се изправяше, Бог се наведе и я огледа. Човекът примига и запита: "Какъв е смисълът?"
— Всичко ли трябва да има смисъл? — попита Бог.
— Разбира се! — отвърна Човекът.
— Тогава оставям на теб да измислиш смисъл — заяви Бог.
И си отиде.

Кърт Вонегът,  "Котешка люлка"

Вярно, че я изтеглих от контекста. :) И все пак ...

Публикувано от

2 Response to "Притча за смисъла на живота (Кърт Вонегът)"

  1. Иво Ангелов says:
    6 юни 2013 г., 21:33

    Верно си тръгна гадината...

  2. Gloxy Floxy says:
    6 юни 2013 г., 23:04

    :D Е, да ...

Публикуване на коментар