Притчите

Веднъж Нарада помолил Кришна:

– Господи, покажи ми Майя (илюзия).

Минали няколко дни и Кришна му предложил да направят едно пътешествие в пустинята. Вървели известно време и Кришна казал:

– Нарада, жаден съм. Ще ми донесеш ли малко вода?

– Почакай малко, ще ида и ще намеря.

И Нарада тръгнал. Наблизо имало село. Влязъл в него и почукал на една врата. Вратата се отворила и на прага се показала красива девойка. В мига, в който я видял, той забравил, че учителят му чака водата и може би умира от жажда. Забравил всичко и се заговорил с красавицата. Целия ден прекарал в селото. На следващата сутрин отново се озовал пред същия праг и отново цял ден говорил с девойката. Разговорите прераснали в любов и той помолил баща и да му я даде за жена. Създали семейство, родили им се деца. Така минали дванадесет години. Тъстът починал. Нарада наследил имотите му и  живеел щастливо с жена си и децата си и всичко, което имали.

Но станало наводнение. Една нощ водата се вдигнала, реката излязла от коритото си и потопила цялото село. Къщите рухвали, хората и добитъкът потъвали, бурната вода отнасяла всичко. Нарада трябвало да бяга. С една ръка той водел жена си, с другата – едното от децата. Второто било на раменете му, а той се опитвал да намери брод през страшния разлив. Но течението било много силно и след няколко крачки детето, което носел на раменете си, паднало и било отнесено от стихията. Нарада издал отчаян вик. Хвърлил се да го спасява и изпуснал другото, което водел. Накрая в ръцете му останала само жена му, която с все сила се опитвал да притисне  към себе си, за да спаси поне нея, но не успял – бурните води я отнесли, а него изхвърлили сам на брега. Той паднал на земята с ридания и горчиво заплакал. Изведнъж усетил леко докосване по рамото и чул глас:  

– Къде е водата? Чакам те вече половин час.
– Половин час?!
В половин час преживял дванадесет години и толкова събития.
Това е Майя.

Сетих се за нея, защото тази сутрин абв-то отново чинно ме информираше за прогнозата в Перник, където всички геолокатори в нета от известно време настоятелно ме убеждават , че съм. Пък аз си мисля, че не съм стъпвала там. :D