Притчите

Неведнъж съм споделяла мнението какви невероятни методисти са руснаците. Снощи, покрай четенето на подробности за живота и творчеството на Андерсен, които ще бъдат предмет на друг/а публикация/и, попаднах и на тази великолепна творческа задача на учителката Мария Старова - учениците да напишат писмо до писателя от времето, в което живеят. Ето някои извадки от детските писма:

"... Много обичам Вашите приказки, особено за храбрия оловен войник. След тази приказка даже започнах да ги колекционирам ..."

Е.Б.

"... Животът ви е бил дълъг и велик. Но как би могъл да не е велик? Та Вие сте кралят на приказките! ..."

П.П.

"... Надявам се, че ще получиш това писмо, даже ще ме чуеш, като го чета на урока по литература, защото ти си в сърцето на всяко дете, което вярва в чудеса! ..."

С.Б.

"... В наше време светът вече е много различен в сравнение с Вашето, и това, което е изглеждало приказка, вече е реалност. Затова теми за приказки останаха малко. Но Вас винаги са Ви наричали велик разказвач на приказки! Мисля, че и в нашето време щяхте да намерите теми за своите приказки. Вярвам в това!..."

К.С.

"...Вие имате весели и тъжни истории. Но те са толкова интересни! Все едно имате очила, през които всичко обикновено виждате вълшебно. Благодаря ви за красивите приказки! Даже моята майка все още ги препрочита с удоволствие ..."

С.Х.

"...Ако всеки човек започваше живота си с томче от Tвоите приказки, на света щеше да има много по-малко зло и лоши хора ..."

К.С.

Оригинално и полезно!

И ме подсети за първия път, когато открих, че руските учители са виртуален прецедент, като споделящи безплатно своя опит и добри практики в широк мащаб. Ще си позволя да ви  разкажа за него, защото ядката на историята може да е от полза на някои родители с деца на съответната възраст, на които им предстоят изпитания, от които е желателно да излязат с високи постижения.

Когато дъщеря ми започна 5-ти клас, изпитът за кандидатстване след 7-ми беше в онзи брутален формат с 50 задачи по математика за 3 или 4 часа. Ясно ми беше, че математиката и бел-ът в прогимназиалния етап не бива да се изпускат от контрол, защото в 7-ми клас, каквато и подготовка да минеш, не можеш да си надхвърлиш постигнатото дотогава ниво няколко пъти. Първото и домашно по литература в 5-ти клас беше да напише съчинение-описание за златната есен. То щеше да създаде първото впечатление на новата учителка за нея. Детето пишеше хубави съчинения по литература в начален курс, но в края на периода се появи един проблем. Почна да им се губи художествеността и ако трябваше да са по природознание, биха свършили чудесна работа, но не и по литература. Осъзнавайки фундаменталната роля точно на това домашно, се втурнах в нета да проверя изискванията към този вид съчинение. Познайте какво открих на български? Познахте, НИЩО! Тогава затърсих на руски и си свърших чудесна работа. Открих изобилие от методически разработки, които ми създадоха напълно ясна представа за това, което ми беше нужно.

Това домашно беше писано 2-3 пъти. Рядко съм си позволявала да оказвам такъв силен натиск при подготовката за училище, но в случая беше оправдано и ми се отплати многократно. Съчинението създаде нужното впечатление и фиксира детето в очите на учителката като ученик с нужните качества, който може да постигне високи резултати. Не че след него дъщеря ми е легнала на лаврите си и е проспала останалата част от прогимназиалния курс по бел. Точно обратното, учеше много и се доказваше всеки час. Влезе в ограничения избор на учителката за обучение на деца с таланти (3 бр.) по някаква програма на министерството и всичкото това много и помогна за предстоящия след време изпит. Изкара 5,93 по бел без никаква допълнителна подготовка. Даже и вестниците с тестове, дето ги купувахме в 7-ми клас цяла година, останаха неотворени.
Та, такива ми ти работи с първото впечатление и виртуалните ресурси. То, впечатлението,  подлежи на корекция, разбира се, даже и да не е добро, но е дълъг, труден напълно излишен процес. :) От 3 години се каня да напиша публикация "Как детето ни да положи успешно изпитите за кандидатстване след 7-ми клас" и още не съм се натутала. Ще, някой ден. Но това, което родителите трябва да знаят по същество, е, че да започнеш да се готвиш в самия 7-ми клас е безвъзвратно късно.