Притчите

:) Нещо по-алтернативно ми се прииска за утрешния празник. Не че въобще не прилича на нашите тази приказка, но все пак малко повече е подсилен религиозния елемент.

Един старец имал трима сина и една дъщеря. Дошъл един ден момък да се сватосва за дъщерята. Като се венчали, я отвел от бащиния дом. Младоженецът пожелал младата му булка нищо да не взима от къщи, защото той бил самият свети Петър и не му приличало да държи у себе си вещи от дома на грешник.

Младата жена била доволна от живота, само едно я огорчавало: мъжът и бил пастир, от сутрин до вечер прекарвал с овцете и нито ден у дома. Дошъл един ден да я види най-големия и брат и тя му се оплакала. Решил той да и помогне и като си дошъл зетя късно през нощта, му рекъл:

– Сестра ми се оплака, че нито ден не си прекарал у дома, откакто сте се оженили. Дай утре аз да изкарам овцете, а ти си остани вкъщи.

Свети Петър се съгласил. На заранта, като изпращал шурея си със стадото, му заръчал за миг да не се отделя от овцете: където те – там и той; когато спрат, и той да спре; когато тръгнат към къщи, и той с тях да се прибира. 

Тръгнали овцете към пасбището, шуреят подире им. Вървели, вървели, стигнали до брега на широка река. А през реката вместо мост била сложена сребърна сабя с острието нагоре, наточена като бръснач. Овцете се качили на моста и преминали, но пастирът се уплашил. Седнал на брега под едно дърво и така прекарал целия ден. Вечерта, като овцете се върнали, тръгнал подире им и се прибрал в дома на сестра си. Свети Петър го попитал:
– Как мина денят?

– Добре – отвърнал шуреят.

– До самото пасбище ли отиде с овцете?

– Да – излъгал онзи.

– И какво видя по пътя?

– Нищо особено.

Свети Петър казал на жена си, че брат и не става за овчар и го отпратил.

На другия ден се явил средният брат, историята се повторила, отпратили и него. Накрая дошъл най-малкият. Излязъл и той с овцете, стигнал до реката, над която наместо мост сабя стояла. Като минали овцете по сабята, и момчето си рекло:

– Щом овчиците, твари божии, преминаха без вреда по острието на сабята, значи и аз трябва да мога.

И само като сложил крака си отгоре, сабята се превърнала в истински мост. Преминал спокойно над реката. Продължил нататък и видял два големи камъка, които се удряли един в друг с такава сила, че хвърляли огнени искри. Но овцете тръгнали спокойно помежду им и момъкът подире им. След това видял два лъва, които се биели така стръвно, че си късали един друг парчета месо. Но овцете минали и между тях, момъкът ги последвал. После минали край една хубава, зелена поляна, където пасели коне, толкова мършави, че ребрата им се броели. А след нея край суха, прегоряла трева, от която пощипвали  красиви, охранени коне. Стигнали до място, обхванато от огън с такива високи пламъци, все едно светът се е подпалил. Овцете минали и през огъня, момчето и то с тях. Накрая се озовали в чудна градина, където овцете спрели и захванали да пасат. В градината имало красиви розови храсти, щедро обсипани с разцъфнали рози. Младият пастир решил да набере букет за сестра си. Късал, късал цветя, сложил ги в шапката си и отишъл за още. Върнал се, гледа в шапката, а там пет рози останали. Ядосал се и се развикал:

– Ах, проклети овце! И розите сте опасли.

Отишъл да набере още, върнал се и пак само пет рози в шапката намерил. Така няколко пъти, докато овцете не поели към къщи и трябвало да ги последва и той.

Като се прибрали, свети Петър разпитал и него – къде са го завели овцете и видял ли е нещо интересно. Момъкът му разказал всичко, както си е било. Свети Петър останал много доволен и му обяснил, че овцете са душите на праведниците, реката със сребърната сабя – Йордан, където Йоан кръстил Исус, камъните и лъвовете – несговорчиви съседи, които не спират да се ругаят, мършавите коне на тучна ливада – богаташи, които са се къпали в разкош и все не им е стигало, охранените коне на изгоряла поляна – хора, които са се задоволявали с малко, огънят – чистилището, градината – раят, а петте рози – петте рани на Исус Христос.

След като казал това, свети Петър измил краката на жена си и на шурея си, сложил ги на дланите си и се издигнал с тях на небето.

бразилска приказка