Както обещах, започвам да качвам извадки от автобиографията на Андерсен "Приказката на моя живот" - много интересна, но огромна. Полезно е да се прочете, както е преразказана накратко от Светослав Минков в този предговор. Много близко е до оригиналния текст, но силно съкратена. Познавайки фактологията в основни линии, ще ви е по-лесно да се ориентирате в отделните истории, си мисля.
Понякога през есента мамичка ходеше по полята и, като библейската Рут, събираше останалите след жътва класове. Аз обикновено я съпровождах. Един път се вмъкнахме в полето на господарско имение, което имаше зъл и жесток управител. Изведнъж го видяхме с огромен бич в ръце! Мамичка и всички останали се втурнаха да бягат, аз също, но скоро дървените обувки се изхлузиха от голите ми крака, сухото стърнище взе да ме боде по ходилата и изостанах от другите. Управителят вече замахваше към мен с камшика, но аз го погледнах право в очите и неволно казах: "Как смееш да ме биеш, та Господ те гледа!" И суровият човек начаса омекна, потупа ме по бузата, попита ме как се казвам и ми даде пари. Показах ги на мамичка и тя каза на другите: "Какво дете е моят Ханс Кристиан! Всички го обичат, даже злият управител му е дал пари!"
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Из живота на Андерсен: Укротяването на управителя"
Публикуване на коментар