Една жена с малко дете отишла при мъдрец и започнала да се оплаква:
– Откакто се роди детето, животът ми се превърна в тотално мъчение. С нищо не мога да се захвана, защото през цялото време се грижа за сина си и го наглеждам. Не мога нито да се наспя, нито спокойно да си свърша домакинската работа, нито да се видя с приятелки като преди, нито да отделя заслужено внимание на мъжа си. Цялото ми време е посветено на детето. Чувствам се отрязана от света, напълно изцедена и имам чувството, че нервите ми са на предела. Какво да направя?
– Мисля, че ... – започнал мъдрецът, но тогава дотичало детето и започнало да дърпа жената за ръкава.
Майката се навела към него, за да го чуе, но в този момент си спомнила за събеседника си и се извинила:
– Секунда. Простете. Трябва да разбера какво иска.
След като похвалила детето за намереното камъче, жената отново се вгледала в мъдреца и той продължил:
– Мисля, че всичко ще ви се подреди и животът ви ще влезе в нормално русло, веднага след като проумеете, че прайдът никога не върви след лъвчетата. Винаги лъвчетата следват прайда.
Анжелика Шинкар
:) Е, ако някой ми каже къде е истината вече?!
Публикувано от Gloxy-Floxy
19 април 2013 г. в 9:43
Всъщност, прайдът не върви - стои си :) Не знам тоя мъдрец доколко е бил запознат с прайдовете. Една лъвица гледа и зорко бди над лъвчетата в "стационара" (и не може да свърши никаква друга работа), а другите лъвици ловуват по около 4 часа на ден и после почиват и си играят, възпитават и обучават малките и лъва. :)))
Ако една майка изостави детето си (и не намери кой да го гледа, докато стане безопасно да бъде само) - детето няма да оцелее. Т.е. природата и продължението на рода си искат своето. Прайд, в който няма оцелели лъвчета, е мъртъв прайд.
19 април 2013 г. в 10:00
:) Май съм по-съгласна с теб, отколкото с авторката. Макар че в съвременността има елемент на прекаляване с обгрижването, което също влачи някои негативи и за общото състояние на родителя, и в изграждането на характера на детето ...
19 април 2013 г. в 10:48
Много е сложно, Гло :) Всъщност, разправят, че в съвремието, което кара всички само да печелят (щото от това зависи животът), децата са на заден план - обгрижването и вниманието е да осигуриш кой да го гледа и това е. Така че децата се оказват хвърлени в обществото от бебета - и наистина се научават да оцеляват, което е добре. Но липсата отрано на контакт с майката и семейството, води до гадна агресия. Децата стават машини за оцеляване един вид. Не ми се струва вярно, че масово се обгрижват прекомерно - не и в наше време. Лъвовете държат лъвчетата в семейна среда, докато отраснат. Ние ги пускаме нашите в обществената джунгла - май така се получава :))))) И накрая излиза, че един лъв може да обича, а едно дете - не. :( (е, невинаги, де)
19 април 2013 г. в 11:01
Да, права си. Всъщност май са поляризирани - прекалено обгрижвани и самооцеляващи ... Но крайностите рядко водят до нещо добро, така или иначе. :)