Притчите

Първият министър на царство Ци - Цзоу Цзи - бил добре сложен и с красиво лице. Една сутрин той облякъл най-красивите си дрехи, огледал се в огледалото и попитал жена си:
- Как мислиш, кой е по-красив, аз или господин Сюй, който живее в северната част на града?
- Разбира се, че Вие сте многократно по-красив от Сюй, съпруже мой! Как може Сюй да се сравнява с Вас?!
А господин Сюй бил известен красавец от княжество Ци. Цзоу Цзи не могъл напълно да се довери на мнението на жена си, затова попитал и наложницата си. Тя отвърнала по същия начин.
Един ден по-късно при Цзоу Цзи дошъл гост. Цзоу Цзи попитал и него:
- Как мислиш, кой е по-красив, аз или господин Сюй?
- Разбира се, че Вие сте по-красив, господин Цзоу!
След известно време Цзоу Цзи посетил господин Сюй. Огледал внимателно фигурата, лицето и жестовете му. Красивият облик на Сюй му направил голямо впечатление. Той се убедил, че Сюй е много по-красив от него.
През нощта в постелята мисълта за това, кой е по-красив, не го оставяла на мира. И тогава  разбрал, защо всички му казали, че по-красивият е той. Жената му се умилква, наложницата се страхува от него, а на госта му била нужна помощ.
Тази притча говори за това, че човек сам трябва да познава възможностите си. И не бива сляпо да се доверява на лъстивите речи на тези, които търсят изгода в отношенията.

Безспорно, както е написана, точно за това говори. Само не разбрах, защо не се допуска възможността жената или наложницата да го гледат с очите на любовта и наистина за тях да е по-красив. Защото не е угодно за нуждите на метафората най-вероятно. Любовта не е обективна в подобен род оценки, но поне не е неискрена. Ако въобще съществува обективна мярка за красота ...