Един суфий пътешествал от град на град на гърба на своето магаре. Една вечер спрял за почивка в един манастир. Като завързал магарето за яслата в обора, започвал да наръчва на слугата:
– Погрижи се за магарето – махни му седлото, среши му козината, намажи му раните, постели му слама ...
На всяка заръка слугата отговарял:
– Няма сила и могъщество, по-велики от тези на Аллаха!
Накрая успокоил стопанина на магарето с думите:
– Мое задължение е да се грижа за гостите на манастира и животните, на които те пристигат. Прекрасно знам как да върша това. Идете да почивате спокойно и не се тревожете за магарето!
Суфият това и направил, защото бил много изморен от пътя. Заспал веднага, но после започнали да му се явяват лоши сънища - как магарето му е разкъсано от вълци; после, че е паднало в яма. И в съня си разбрал, че слугата не се е погрижил за животното.
На сутринта, след като се събудил, отишъл право в яхъра и заварил слугата току-що да захваща да върши това, което трябвало да направи още вечерта.
Суфият тръгнал отново на път на гърба на гладното, изморено и измръзнало магаре. И нищо чудно, че то веднага започнало да се заваля и да пада. Насъбрали се хора да му помогнат да го вдигне и започнали да изказват различни предположения за състоянието на магарето. Един го дърпал за ушите; друг му гледал очите; трети - езика и зъбите; четвърти надигнал копитата му, за да види дали в тях не е заседнало камъче.
– Не се ли хвалеше снощи, че имаш силно и бързо магаре? - попитал някой.
– Такова е - отвърнал суфият. – Но цяла нощ вместо ечемик яде обещания!
персийска приказка
Първата ми асоциация беше със "слугите на народа". Много хубаво иде като политическа метафора. Но не само ... :)
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Вместо ечемик цяла нощ яде обещания"
Публикуване на коментар