Кой в Багдад не знае великия Джафар, слънцето на вселената?
Веднъж, преди много години, докато бил още юноша, Джафар се разхождал в околностите на Багдад. До ушите му долетял прегракнал вик: някой отчаяно викал за помощ.
Джафар се отличавал от връстниците си с благоразумието и предпазливостта си; но сърцето му било жалостиво и той се уповавал на силата си.
Отзовал се на вика и видял грохнал старец, притиснат до градската стена от двама разбойници, които го ограбвали. Джафар извадил сабята си и нападнал злодеите: единия убил, другия прогонил.
Освободеният старец паднал в нозете на спасителя си и, целувайки края на дрехата му, възкликнал:
- Храбри момко, твоето великодушие няма да остане без награда. На вид аз съм беден просяк, но само на вид. Аз не съм обикновен човек. Ела утре в ранно утро на главния площад; аз ще те чакам при фонтана и ти ще се убедиш в истинността на думите ми.
Джафар си помислил: "На вид този човек е просяк, но всичко се случва. Защо да не опитам?" - и отговорил:
- Добре, бащице мой, ще дойда.
Старецът го погледнал право в очите и си тръгнал.
На другата сутрин, на развиделяване, Джафар се отправил към пазара. Старецът вече го очаквал, облегнат на мраморната чаша на фонтана.
Мълчаливо той хванал Джафар за ръката и го завел в малка градина, оградена от всички страни с високи стени.
По средата на градината на зелена полянка растяло дърво с необичаен вид. То приличало на кипарис, но листата му били лазурни. Три плода - три ябълки - висели на тънки, завити нагоре клонки; една средно голяма, продълговата, млечнобяла; другата голяма, яркочервена и кръгла; а третата малка, сбръчкана и жълтовата.
Дървото тихо шумяло, макар да нямало вятър. Звъняло тънко и печално като стъклено: изглеждало сякаш усеща приближаването на Джафар.
- Момко! - промълвил старецът. - Откъсни от тези плодове и знай: ако откъснеш и изядеш белия, ще бъдеш по-умен от всички хора; ако откъснеш и изядеш червения - ще бъдеш богат като евреина Роршилд; ако откъснеш и изядеш жълтия - ще се харесваш на старите жени. Решавай! ... и не се помайвай. След час плодовете ще увехнат и самото дърво ще отиде в немите дълбини на земята.
Джафар навел глава и се замислил.
- Как да постъпя? - произнесъл той полугласно, сякаш говори сам на себе си. - Ако станеш прекалено умен, ще ти се отще да живееш; ако станеш по-богат от всички - всички ще ти завиждат; най-добре да откъсна и да изям третата, сбръчканата ябълка!
Той така и постъпил, а старецът се разсмял с беззъб смях и промълвил:
- О, мъдро момче! Ти избра благата част! За какво ти е бялата ябълка? Ти и така си по-мъдър от Соломон. Червената също не ти трябва ... И без нея ще бъдеш богат. Само че никой няма да завижда на богатството ти.
- Кажи ми, старче, - оживено попитал Джафар, - къде живее майката на нашия благословен от бога халиф?
Старецът се поклонил до земята и посочил на момъка пътя.
Кой в Багдад не знае слънцето на вселената, великия, знаменития Джафар?
И.С.Тургенев
:D Смях се от сърце! Мъжът ми е любимец на всички баби под слънцето, обаче никой не е чувал за него, най-малко пък в Багдад, какво останало да сме прокопсали. Анализирах информацията и стигнах до заключението, че не е поправял контактите, печките, крановете, слушал проблемите, бърсал сълзите на правилните баби.Ако някой знае адреса на майката на халифа, незабавно да съобщи! :D
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Източна легенда"
Публикуване на коментар