Притчите

от серията с персийските пословици и поговорки

Живял някога човек, който имал един-единствен син. Бащата и синът много се обичали, но не напразно казват "От смъртта никой не е избягал" - когато ударил часът, старецът, след като бил боледувал известно време, си тръгнал от този свят.

Синът бил дълбоко опечален от загубата на баща си. И в името на неговата памет не жалел пари да посреща всички, дошли да изкажат съболезнованията си. Купувал най-хубавите храни и напитки, а потокът от посетители не секвал. Всеки сядал и започвал да задава въпроси и за най-малките подробности от смъртта на баща му, като междувременно обилно се угощавал. И момчето не спирало да говори - за добротата на баща си, за болестта, за лекарствата, за лекаря, за деня на смъртта му. Когато приключел една тема, гостите прекъсвали угощението си, за да зададат нов въпрос и така дните на предания син се превърнали в нескончаем помен.

Един ден в дома дошъл стар приятел на баща му, за да види как е момчето след смъртта му. Като разбрал какво се случва, посъветвал младия човек да затвори най-сетне вратите на дома си и да помисли как да продължи живота си нататък. Защото, ако продължава по този начин, състоянието, натрупано от баща му, бързо ще свърши и нескончаемият поток от гости ще го докара до просешка тояга. Но младежът се засегнал. Той не искал да затваря вратите пред хора, които смятал че искрено тачат паметта на баща му и идват да изразят уважението си към него, като слушат истории за живота му.

– Е, добре! – въздъхнал бащиният му приятел. – Нека седнем, да разкажеш и на мен.

– Но ти прекрасно знаеш как почина татко, защо ти е да го слушаш пак?

– Искам да го чуя и от теб.

И те седнали на масата. Гостът започнал да се гощава. Ако синът на приятеля му замлъкнел за малко, задавал нов въпрос. Така изкарали една дълга вечер и когато най-сетне младият стопанин се пресегнал към масата, за да си вземе нещо за ядене, там не било останало нищо. Тогава прозрял правотата в думите на бащиния си приятел и се засрамил.

Гостът се надигнал да си ходи и на прощаване му казал:

– Занапред, ако те разпитват как си е отишъл баща ти, казвай просто: "Разболя се и умря". Така скоро ще спрат да идват за едната кьорсофра.

Оттогава започнали да казват "разболя се и умря", когато човек иска да се избави от излишни и празни приказки или отказва да е обект на комерсиално внимание.