Този, който ме съди, който злослови за мен,
той е най-добрият ми благодетел.
Скъп ми е и го обичам повече от всички,
защото поема върху себе си всичките ми грехове
и ме очиства така, както прането измива мръсотията.
Свети Кабир
В свещената книга на сигхите се разказва за крал Ейджи такава история ...
Веднъж, докато кралят обикалял конюшните си, към него се доближил просяк и помолил за храна. Кралят бил угрижен и в лошо настроение и грубо се развикал:
– Защо никой не ме оставя да си свърша работата на спокойствие? Вечно някой нещо иска! Гладен си, така ли? Взимай тия конски ябълки тогава и яж!
И пъхнал няколко в ръцете на просяка. Той си тръгнал, без да отвърне нищо.
На следващата сутрин по време на медитация кралят видял купчинката ябълки, която дал на просяка. Тя се била увеличила няколко пъти.
Съдията му казал, че това, което е дал, му се връща многократно и сега трябва да изяде тези ябълки, предназначени за конете.
Кралят осъзнал какво е извършил и че сам се е поставил в затруднено положение. Отишъл да се посъветва със своя Учител как да излезе от него. Учителят отвърнал, че ако кралят стане жертва на злословие за известно време, тези, които говорят лошо за него, ще вземат част от ябълките.
Затова владетелят напълнил една прозрачна бутилка с оцветена вода, качил се в колесницата си и започнал да обикаля безцелно с нея из пазара, като демонстративно отпивал от "виното" пред гражданите. А те решили, че вместо да се грижи за държавните дела, той безсрамно се е отдал на порока и, естествено, започнали да го обсъждат.
При следващата медитация кралят видял, че повечето ябълки са изчезнали. И все пак били останали достатъчно, от които не знаел как да се отърве. Учителят му го посъветвал да иде при светеца, който живеел в околността, и да се опита да го провокира да каже нещо лошо за него. Ако успеел да постигне това с толкова свят човек, всички останали ябълки щели да се прехвърлят на него.
Кралят така и направил. Отишъл в обиталището на светеца и с часове се опитвал да го накара да изрече лоша или осъдителна дума, но напразно - онзи останал напълно невъзмутим.
– Такива важни неща ти говоря, – развикал се накрая кралят в безсилието си, – а ти само спиш! Няма ли да се събудиш и да кажеш нещо?
В отговор светецът леко го плеснал и рекъл:
– Май искаш да ям твоите ябълки, а?!
На владетеля не му оставало нищо друго, освен да яде сам плодовете от делата си.
Не знам и аз колко ябълки ще изям, задето позволявам интригантството и злословията да ми повлияят емоционално, което си е форма на осъждане, независимо дали е гласна или безгласна. Но каквото си направим сами - това ни чака!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Кралят и конските ябълки"
Публикуване на коментар