Притчите

Нещо, което четох на село. Реших да го преразкажа, докато не съм забравила фразата, но за мой късмет намерих цялата история в автентичния и вид, макар и в друг контекст включена в тази публикация.

Оджата възпитавал децата, кога кихне, децата да ръкоплескат и да казват: „Хаир олла!” (Наздраве) И така те свикнале с тая работа. Един път той ги накарал да го вържат да слезе в кладенеца да налее вода. Спуснале го те, он налел стомната и им казва здраво да теглят нагоре. И като го изтеглиле нагоре, като изскокнала главата му на слънце, он кихнал, а они приплескале с ръце – нали така ги учил – и зеле да викат: „Хаир олла!” И опуснале въжето. Он паднал на дъното чак и казал:

-          Отсега нататък, и да киам, и да кашля, нема да ръкоплескате вече!”

В ъ л ч е в, В. Хитър Петър и Настрадин Ходжа. Из историята на българския нроден анекдот. С., Издателство на Българската академия на науките, 1975, с. 209.

Публикувано от Gloxy-Floxy