Притчите

Един търговец имал голям късмет в делата си, добро семейство и охолен живот. Единственото, което му пречело да се наслаждава на плодовете на труда си, била старостта му. Той имал дълга бяла брада и страшно, сбръчкано лице, което плашело децата. Търговецът би дал цялото си богатство, ако не да му се върне младостта, то поне да се почуства хубав, силен и строен като човек на четиридесет години. Охкал и недоволствал непрекъснато и така пречел на жена си и сина си поне те да се порадват на живота.

Един ден повикал сина си и му рекъл:

- Слушай, синко, научих, че има страна, където вирее едно растение, от което може да се приготви питие за възвръщане силата и здравето на старците. Ако не се сдобия с него, скоро ще умра. Вземи пари, колкото поискаш, купи един кораб и тръгни да търсиш това чудно растение. Умолявам те, върни се с него колкото се може по-скоро.

Синът обичал баща си и се подчинил на волята му. Купил кораб и обиколил страни и морета в търсене на чудотворното растение. Един ден корабът му достигнал до голям остров. Жителите на острова били жълти като цвета на минзухар. Дърветата и цветята там очаровали погледа с хубостта си. Но слънцето греело толкова ярко, че горещината едва се понасяла. Може да се каже, че било топло като в запалена пещ.

Синът на търговеца слязъл в един голям и красив град и тръгнал да го обикаля. Докато разглеждал забележителностите, видял един млад човек в дълга жълта дреха и с бръсната глава. Той се отличавал от останалите минувачи и затова богаташкият син учтиво го заговорил и го попитал дали не е чувал да се говори за едно растение, което възвръща младостта на старците. Обяснил, че търси билката, за да облекчи живота на своя баща.

- Виждам, че тук те е довел синовния дълг, а не жаждата за печалба. В средата на нашия остров има планинска местност, обитавана от чародеи. Растението, за което питаш, вирее там и царят на чародеите, който никой не помни кога е роден, го е употребявал много пъти. Но той е уморен от живота и вече го остави да следва собствения си ход. Аз съм негов поданик и мога да те заведа при моя господар. Последвай ме!

И синът на търговеца тръгнал с младия човек към планината на чародеите. Когато пристигнали в двореца, спътника на богаташкия син доложил за него на царя и с каква цел е пристигнал в страната им.

- Мога да ти дам растението, единствено ако ми донесеш нещо, което не може да се види или да се намери в нашата страна - казал царя на посетителя.

Синът на търговеца бил много огорчен и притеснен дали има на разположение достатъчно време за още търсения.

- Баща ти е жив - рекъл му царят. - Не губи повече време. Ако ми донесеш това, което искам, незабавно ще удовлетворя желанието ти.

Младежът тръгнал по море към северните страни и безпрепятствено стигнал у дома си. Разказал на баща си какво е преживял и каква е цената да се сдобият с желаното растение. Старецът се отчаял съвсем, защото не му идвало наум как да изпълнят условието на царя. По разказите на сина си разбрал, че това е една много богата страна, в която можеш да намериш всичко, което душата ти пожелае. Но синът му заявил, че е рано да се предават и отишъл да се посъветва с местния мъдрец. Надявал се, че той може да му даде някой добър съвет.

Мъдрецът го изслушал и попитал:

- Топла ли е тази страна?

- Да, растенията са вечно зелени, а хората - изгорели от слънцето.

- И там няма зима?

- Не, там е горещо през цялата година.

- Тогава задачата ти е проста. В тази страна хората не са виждали сняг. 

- Наистина! - провикнал се радостно богаташкият син. - Трябва само да намеря начин да съхраня снега дотам и ще получа чудодейното растение.

Той благодарил сърдечно на мъдреца и се отправил отново да се приготвя за път. Напълнили много бъчви със сняг, заобиколили ги с лед в корабния трюм и отплавали към топлата страна. Когато стигнали в пристанището, снегът в бъчвите бил още добре запазен. Разтоварили го и незабавно се отправили към планината. В двореца младежът пожелал незабавно да се срещне с царя.

- Донесох това, което няма тук и никой не е виждал - казал му той.

- Добре, - отвърнал царят, - покажи ми това чудо.

Но когато вдигнали капаците на бъчвите, вътре имало само топла, пожълтяла вода. Синът на търговеца се разридал от отчаяние.

- Не скърби! - рекъл царят. - Аз знаех, че носиш сняг, който се топи от топлината по пътя към двореца. Времето за живота е това, което е слънцето за снега - с него започва да се изхабява. Да желаеш да продължиш живота си безмерно, означава да се изложиш на ужасно наказание и мъка. Човек, който живее твърде дълго, ще види нови нрави и обичаи, които не биха му харесали. Ще се чувства уединен, наскърбен и обезнадежден. Тогава би пожелал по-скоро да умре. Иди и разкажи това на баща си! А аз му подарявам прекрасна старост, лишена от всякакви скърби, като награда за твоята доблест и самопожертвователност.

по Ш. Гюйон