Капитанът вчера ме подсети за тая приказка, като разхождаше из фейсбук една мисъл, която приписват на Далай Лама, но всъщност е тибетска поговорка - че понякога най-доброто, което може да ти се случи, е да не успееш в намеренията си. И приказката за това говори, макар да не е изведено буквално.
Имало някога един обикновен, благочестив човек. Той живеел в пещера в околностите на едно село. Единственото ценно нещо, което притежавал било комплект от седем сребърни чаши, в които поднасял вода на божествата върху олтара. Чашите му били скъпи, не защото са сребърни, а защото нямал какво друго да поднесе на божествата, освен седем чаши чиста вода.
В същото село живеел крадец. Като научил за съкровището на монаха, в него се родило желание да го открадне. Мислел си, че това ще е лесно, защото даже и да бъде заловен от стопанина, чието сърце е изпълнено със състрадание, лесно ще му се размине.
И една нощ крадецът се промъкнал в пещерата. Видял, че стопанинът спи и протегнал ръка към чашите. Но монахът не спял, а бил изпаднал в съзерцание. И когато ръката на крадеца докоснала първата чаша, го стиснал здраво и започнал да го налага. А докато го удрял през ръката, четял молитвата за Закрила:
"Приемам Закрилата на Гуру,
приемам Закрилата на Буда,
приемам Закрилата на Дхарма,
приемам Закрилата на Сангха".
След това го пуснал.
Ръката на крадеца така пулсирала от болка, че на очите му избили сълзи. А думите на монаха се запечатали в ума му и той неосъзнато си ги повтарял по пътя към къщи, поглаждайки наранената си ръка.
По пътя си видял две огромни фигури, които приближавали към него от другата страна на моста. Това били привидения, които като чули молитвата, се отдалечили.
Така, на крадеца не му се отдало да се сдобие с чуждото имущество, но поне си спасил живота, макар и да не го разбрал.
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Отшелникът и крадецът (тибетска приказка)"
Публикуване на коментар