Веднъж Настрадин Ходжа срещнал един много беден човек.
- Не може да се живее така - оплакал се беднякът. - Как мислиш, дали да не свърша със себе си? Имам жена и шест деца, овдовяла сестра и престарели майка и баща. От ден на ден е все по-трудно да оцелеем. Можеш ли да ме посъветваш нещо?
- Можеш да се захванеш с две неща, които да ти помогнат - отвърнал Настрадин. - Едното е да печеш хляб, защото хората, за да живеят, трябва да ядат. По този начин никога няма да загубиш.
- А другото?
- Започни да шиеш савани за мъртъвци. Всеки, който се е родил, умира и винаги ще има нужда от тях. Това също не е лош бизнес.
След месец двамата отново се срещнали. Беднякът изглеждал още по-тъжен и отчаян.
- Нищо не става - казал той на Настрадин. - Вложих всичко, което имах, в това, което ме посъветва, но сякаш всичко е против мен.
- Но това е невъзможно! - възкликнал Настрадин. - Хората трябва да ядат, докато са живи, а когато умрат, роднините им идват да купуват савани.
- Ти не разбираш - въздъхнал беднякът. - В нашето село никой не живее и никой не умира. Всички просто влачат съществуването си.
Ошо
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
28 август 2012 г. в 15:36
Пусти мързел:)