Драконови приказки: Най-голямата сила

Драконът унищожавал реколтата и крадял добитъка. Жителите на планинското село не можели повече да търпят разбойничествата му. Една вечер, след като драконът се прибрал в пещерата си, селяните се промъкнали до нея и му заложили капан. През нощта ги събудил яростния му рев. "Аха, хвана се!" - радостно си помислили те. Но скоро разбрали, че капанът не успял да го задържи. Селото било обградено от висока каменна стена с порта. На сутринта видели, че раненият дракон е паднал пред портата и хората се оказали затворници в собственото си село. "Какво ще правим?" - питали се всички. Но най-тревожно било едно девойче, което даже не било от селото. То дошло при местната знахарка, за да вземе мехлем за баща си, който бил пострадал от мечка, и трябвало спешно да се върне у дома. Селяните мълчали и виновно гледали встрани. Момичето помислило малко, взело бурканчето с мехлема и се измъкнало през портата.
Всички изтръпнали и всеки миг очаквали да чуят как драконът разкъсва девойчето. Но вместо това чули нежен глас:
- Бедният дракон! Много ли те боли? Ей сега ще ти намажа раната с мехлем и тя ще заздравее. Но нека първо да идем до реката, за да измия кръвта от люспите ти.
В отговор се раздал жален вой. Селяните се покатерили на стената и видели как драконът се клатушка след момичето като кученце на каишка. Само че вместо каишка имал розова копринена панделка. До реката девойчето промило раните на дракона и после дълго му шепнало нещо в ухото. След това се върнало до портите на селото и казало:
- Аз трябва да тръгвам, за да помогна на баща си. Но драконът обеща да не ви закача, ако се държите добре с него. Тогава той ще пази вас и вашите стада.
- Как го усмири? - недоумявали селяните.
- Най-голямата сила е нежността - засмяло се момичето. - Тя усмирява дори и дракони.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

1 Response to "Драконови приказки: Най-голямата сила"

  1. Анонимен Says:
    30 август 2012 г., 2:33 ч.

    dobro ;-)

Публикуване на коментар