Притчите

Хванах се да превеждам алтайската приказка, както обещах на страницата във ФБ, но нещо не ми е ... нито поучително, нито дълбокомъдрено. :) Трябва ми нещо, с което да си туширам умората, като напр. непретенциозна поезия от ученическия споменик. :) Пък излиянието не ми е форматирано, защото и Блогър се сети, че е събота. :)

Благослов

Добър вечер, моя любов...
...колко грижи денят издълба
по лицето ти!
Удар след ласка, писък след зов
пак до кръв набраздиха лицето ти.
Добър вечер, моя любов...
...колко следи са оставили хората
и бездомните мъжки ръце!
Посребряло е чувството от умората,
неуморно е само болното ти сърце.
Ще живееш ли дълго, самотна любов,
без да спреш пред вратите отворени?
Приеми моя тих благослов
като ехо на вечните спомени...

***

В тази изумрудна нощ
едно момиче се прощава с лятото.
Да не докосваме безмълвната му тайна ...
До светлата му сянка да не сядаме.
Очите на неоновите лампи
напомнят за огромното око на слънцето.
А виковете на деца са като плач
сред веселата лятна суматоха.
На пейката е кацнало листо
подобно уморената от слънце чайка - 
прощава се с брега и си отива.
На лятото е нужна свобода,
за да не си отива никога.
Ще го запазим тази нощ у себе си -
последен тон от празнична мелодия.


Не знам автора на нито едно от двете. Второто ми е на изрезка от сп."Родна реч"

Публикувано от Gloxy-Floxy