Притчите

Това било отдавна, отдавна. На синия Алтай живеел старец. Той имал дъщеря с неописуема красота. Идвали много сватове за ръката и, но баща и не я давал, чакал най-богатия жених. Алчен бил и виждал щастието само в парите.

А момичето се влюбило в беден пастир. Той не можел да плати огромния откуп, който искал баща и и се срещали тайно. Но един ден дошъл да се сватосва най-богатия бай в околността. Той бил стар и алчен, но бащата се съгласил да даде момичето, защото това и чакал - този, който може да даде най-много за дъщеря му. Тя решила да избяга. През нощта се измъкнала тайно от аула и побягнала, но баща и се досещал, че ще направи опит да се отърве от нежеланата женитба и час по час я наглеждал. Като видял, че я няма, хукнал да я гони. Макар че бил стар, при мисълта да загуби богатия откуп, тичал като младо момче. И я настигнал. Хванал я за ръката и в този миг тя се превърнала в нежно розово цветче. Но баща и не се отказал и понечил да го откъсне. А на цветето избили шипове и го одрали. Девойката се съпротивлявала до последно.

Така и не могъл бащата да го изтръгне. И до днес си расте шипката, с нежните, прекрасни цветове и бодличките, които да ги пазят.

алтайска легенда

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!