"С възрастта желанията изчезват" - ми каза мъдрата ми свекърва. Но аз бях на деветнадесет и не и повярвах.
На двадесет и две все още ми се искаше сутрин да виждам рози до леглото с капчици роса по бархетните листенца. На двадесет и осем все още се опитвах да променя нещо в секса в семейното ложе, установявайки че целувките ми се раждат от инерцията. На тридесет прекроявах личния си живот. На тридесет и две нарекох дъщеря си Лиза и и купих кукла Барби - мечтата от моето детство. На тридесет и пет все още се надявах да стана вицепрезидент на банка. А на тридесет и осем проумях, че мястото на главен счетоводител е подарък от небесата. На четиридесет и пет получих палто от норка и със сухи устни целунах мъжа си по небръснатата буза. На четиридесет и шест за пръв път видях Венеция и направих всичко на всичко дванадесет снимки. На петдесет случайно срещнах любовник с двадесетгодишна давност, погледнах посивялата му и олисяла глава и неловко прикрих дланите си, върху които времето беше сложило своя печат. Когато станах на петдесет и две отново излязоха на мода ботушите, по които си припадах, когато бях на осемнадесет, но болките в краката не ми позволиха да се изфукам с тях.
На петдесет и четири казах на дъщеря си: "С възрастта желанията изчезват!", но тя не ми повярва.
Диана Балико
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
18 април 2011 г. в 23:52
Тия пък жени...
19 април 2011 г. в 23:45
Има желания- има живот. Липсата на желания води до.... края!
20 април 2011 г. в 9:23
На 54 още съм влюбена, започнах да ходя на танци, уча нов език, вълнувам се с любовите на децата си. А баща ми, който е на повече от 80 мечтае. Има хора дето и 35 нямат желания.
29 април 2011 г. в 9:59
Горката жена, защо ли въобще е живяла? Дъщеря и е права да не и вярва, защото животът е такъв какъвто си го направим сами. Ако нямаме мечти и цели, които да преследваме ние не живеем пълноценно, а живуркаме. След две седмици ще навърша 51 и се надявам и през следващите 50 да казмам, че животът е прекрасен!
10 май 2011 г. в 13:00
Скоро ще стана на 50.....но съм мечтател от младини...без да желаем нещо много силно ,то просто няма да се случи.Каквото съм си пожелала винаги се е случвало...мъкар и със закъснение..
22 август 2011 г. в 16:40
Свекърва ми е на 89години и непрекъснато кара внука ни да и пресмята колко години и остават до 100. Такъв хъс за живот има ,за завиждане! Стараем се да се учим от нея, но едва ли ще успеем! Две деца е отгледала без свекърва, с кобилица на рамо е носила вода, готвила, шетала, на полето е работила и пак не се предава!Браво на нея!А ние -със всичките му удобства , а непрекъснато мърморим!Животът е прекрасен, усмихнете се !
22 август 2011 г. в 21:21
:)