КЪДЕ ИЗЧЕЗВАТ ЖЕЛАНИЯТА

"С възрастта желанията изчезват" - ми каза мъдрата ми свекърва. Но аз бях на деветнадесет и не и повярвах.
На двадесет и две все още ми се искаше сутрин да виждам рози до леглото с капчици роса по бархетните листенца. На двадесет и осем все още се опитвах да променя нещо в секса в семейното ложе, установявайки че целувките ми се раждат от инерцията. На тридесет прекроявах личния си живот. На тридесет и две нарекох дъщеря си Лиза и и купих кукла Барби - мечтата от моето детство. На тридесет и пет все още се надявах да стана вицепрезидент на банка. А на тридесет и осем проумях, че мястото на главен счетоводител е подарък от небесата. На четиридесет и пет получих палто от норка и със сухи устни целунах мъжа си по небръснатата буза. На четиридесет и шест за пръв път видях Венеция и направих всичко на всичко дванадесет снимки. На петдесет случайно срещнах любовник с двадесетгодишна давност, погледнах посивялата му и олисяла глава и неловко прикрих дланите си, върху които времето беше сложило своя печат. Когато станах на петдесет и две отново излязоха на мода ботушите, по които си припадах, когато бях на осемнадесет, но болките в краката не ми позволиха да се изфукам с тях.
На петдесет и четири казах на дъщеря си: "С възрастта желанията изчезват!", но тя не ми повярва.

Диана Балико

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

8 Response to "КЪДЕ ИЗЧЕЗВАТ ЖЕЛАНИЯТА"

  1. ivo_isa says:
    18 април 2011 г., 23:52

    Тия пък жени...

  2. Gloxy-Floxy says:
    19 април 2011 г., 8:11

    :P

  3. Анонимен Says:
    19 април 2011 г., 23:45

    Има желания- има живот. Липсата на желания води до.... края!

  4. Анонимен Says:
    20 април 2011 г., 9:23

    На 54 още съм влюбена, започнах да ходя на танци, уча нов език, вълнувам се с любовите на децата си. А баща ми, който е на повече от 80 мечтае. Има хора дето и 35 нямат желания.

  5. Анонимен Says:
    29 април 2011 г., 9:59

    Горката жена, защо ли въобще е живяла? Дъщеря и е права да не и вярва, защото животът е такъв какъвто си го направим сами. Ако нямаме мечти и цели, които да преследваме ние не живеем пълноценно, а живуркаме. След две седмици ще навърша 51 и се надявам и през следващите 50 да казмам, че животът е прекрасен!

  6. Анонимен Says:
    10 май 2011 г., 13:00

    Скоро ще стана на 50.....но съм мечтател от младини...без да желаем нещо много силно ,то просто няма да се случи.Каквото съм си пожелала винаги се е случвало...мъкар и със закъснение..

  7. Недялка Колева says:
    22 август 2011 г., 16:40

    Свекърва ми е на 89години и непрекъснато кара внука ни да и пресмята колко години и остават до 100. Такъв хъс за живот има ,за завиждане! Стараем се да се учим от нея, но едва ли ще успеем! Две деца е отгледала без свекърва, с кобилица на рамо е носила вода, готвила, шетала, на полето е работила и пак не се предава!Браво на нея!А ние -със всичките му удобства , а непрекъснато мърморим!Животът е прекрасен, усмихнете се !

  8. Gloxy-Floxy says:
    22 август 2011 г., 21:21

    :)

Публикуване на коментар