Дъждът спря. Цветовете на люляка се разтвориха, целите в капчици. Ето една, голяма такава, продълговата, виси на края на листото. Видът и е тъжен, като че малко изплашен. Тя леко се поклаща заедно със своето клонче и това напомня на начина, по който безмълвно поклащаме глава понякога, когато съжаляваме за нещо.
Съвсем наблизо друга капка цялата се е наместила в едно цветче. То я поддържа като длан с разтворени пръстчета. Капката е кръгла, блестяща. Видът и е весел и празничен. Тя също леко се поклаща като първата, та двете са на едно клонче, но нейното поклащане е едно такова уютно и безгрижно.
Гледам тези две съвършено различни капки и си мисля:"А казват - приличат си като две капки вода".
Рахил Баумвол
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
6 април 2011 г. в 9:52
Това е гледна точка, а не факт :-)