Притчите

(детски терапевтични приказки и притчи)

Таня не можела да заспи. Омръзнало и да се взира в тавана. Одеялото като напук непрекъснато се изплъзвало. Даже любимата възглавница и убивала.
Таня се обърнала на лявата страна, после на дясната. "Вече не остана накъде да се въртя!" - помислила си тя. И тогава си спомнила за оная тлъста двойка в дневника, точно пред шестицата по литература. "Не излъгах мама, - разсъждавала тя за кой ли път - просто и казах за шестицата, а за двойката не и казах ... Виж, ако мама ме беше попитала, получила ли съм двойка и аз и бях казала "не", тогава щях да съм излъгала." Възглавницата се впила в бузата и и Таня я ударила с юмрук:
-На ти!
В края на краищата и станало толкова лошо, че пуснала крака от леглото и изшляпала боса до спалнята на родителите си. Побутнала леко спящата мама по рамото.
-Защо не спиш, Таничка? - мама не се разсърдила.
-Лошо ми е тук! - и Таня посочила в средата на гърдите си.
Мама внимателно я погледнала и попитала:
-Защо ти е лошо?
-Не ти казах за двойката, която е преди шестицата.
-Ето, сега ми каза, иди да спиш!
-А какво ме болеше тук? - попитала Таня, като притиснала юмруче към гърдите си.
-Там живее съвестта - отвърнала мама - в малка къщичка, наречена сърце. Била е тревожна и затова не ти е давала да заспиш. Сега ще заспиш веднага, ще видиш - и мама щипнала Таня по бузката и я целунала.
Таня проскачала половината коридор на ляв крак, половината на десен, скочила в леглото и притиснала буза в любимата възглавница. После се усмихнала с най-щастливата усмивка на света - от ухо до ухо. И с нея заспала.

Марина Альошина

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy