Притчите

Тръгнали от езическа страна пътешественици. А езически страни са тези, в които на всякакви идоли се кланят, за Господа Исуса Христа даже и не предполагат, за Светата Троица и представа си нямат. Тези пътешественици били Доматът, Картофът и Слънчогледът. Пристигнали по нашите краища.
Доматът влязъл в двора на един търговец. Гледа, на прозореца дебелият търговец и дебелата му жена седят. А те се дивят:
-Какво е това чудо невиждано?
И го посадили в градината си. На Домата му допаднало тяхното внимание, а и самото семейство. И се прихванал у тях. Расте същият бузест като стопанина. И толкова иска да му угоди, че целият почервенял от напрягане. Само където не се е пукнал!
Картофът попаднал в една селска колиба. Излезли на прага селянинът и жена му, а след тях седем момченца. Подритнали картофа, не им харесал. А той ги харесал и най-много това, че семейството е многолюдно. И започнал картофът да им подражава и есента да ражда много деца. Тогава селяните го приели за свой и го взели в градината си.
А Слънчогледът попаднал на манастирска земя. Гледал как монасите от сутрин до вечер за целия свят се молят на Бога и решил да остане. Първо склонил глава в покаяние:
-В езическа страна съм отраснал, за Бог даже не съм предполагал. Господи, прости мене грешния!
Цяла нощ прекарал така, а на сутринта, когато изгряло слънцето вдигнал глава нагоре:
-Колко хубаво, че от безбожен в манастирски участък попаднах! Та нали точно тук Бога ден и нощ възхваляват! Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!
Приели и монасите Слънчогледа за свой и слънчогледово масло в кандилата да наливат.
Започнали всички граждани домати и картофи да ядат. Но и молитвено слънчогледово масло винаги ще добавят.
Така съществуват и до днес с нас бузестият ален Домат, многодетният Картоф и монахът Слънчоглед.
И много сезони Слънчогледът нощем моли за прошка със сведена глава, а денем я вдига към Слънцето и реди хвалебствия:
-Слава Тебе, Боже наш, слава!

християнска приказка от Евгени Златаревски

Публикувано от Gloxy-Floxy