Един старец седял на брега на синьото море в Китай и плачел горчиво, защото умряла неговата старица. Сълзи се леели по бузите му и капели в морето. Той плакал така три дни и три нощи. На четвъртата сутрин, когато слънцето се издигнало над морето, той изведнъж си спомнил първата среща с любимата, първата целувка и как тогава тя звънко се засмяла. Сълзите продължавали да се стичат по бузите му, но ъгълчетата на устните му се вдигнали към небето. Усмивката хвръкнала нагоре с една чайка и полетяла над океана.
В Африка едно момиченце било влязло до колене в морето и гледало разноцветните рибки. То било тъжно, защото мама му се скарала. Обидило се и решило да се разсее с разходка по крайбрежието. Но продължавало да се мръщи и да се самосъжалява. Изведнъж чайка се спуснала във водата и издала забавен звук. Момиченцето се усмихнало. Лицето му разцъфнало и засияло. Топъл вятър подхванал усмивката и я понесъл на север.
Продължила да пътешества усмивката по света. С чайката, с вятъра, на велосипед или на ски, по релси и електропроводи ...
И пристигнала тук след три хиляди години с едно емотиконче (ей такова 
), за да може и читателят да се усмихне.
Усмихвайте се и бъдете щастливи! :)
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
4 април 2011 г. в 8:50
Като "Приказка за портокала"...:-D