ЗА СИЛАТА НА ДОБРИТЕ ДУМИ

(детски терапевтични приказки и притчи)

Имало едно момиченце. Не знам как се получило така, но то не знаело нито една добра дума. Никога и никому не казвало "моля", "благодаря", "здравей". Всичко получавало с капризи и силен плач. И единствено, което можело да се чуе от него, било:
-Не искам! Няма пък! Не ми пипай куклата! Това е мое! Не си го давам! Махай се!
Но веднъж му се явил страшен-престрашен сън. Сънувало, че върви през неприветлив град и вижда около себе си само сиви къщи, а над тях намръщено небе със сиви облаци. Върви и не може да намери улицата и дома си и среща само едни сиви хора с намръщени, зли лица.
Пита то един такъв сив човек:
-Къде е домът ми?
-Не зная - отвръща той.
-Къде е улицата ми? - пита друг.
-Махай се! Не знам!
-Преведете ме през улицата! - през сълзи моли следващия.
А той, без да я погледне дори, се тросва:
-Не искам! Няма пък! Махай се!
Огледало се момиченцето наоколо и се уплашило - всичко, ама съвсем всичко било сиво: хората, къщите, дърветата. Даже градинките били със сива трева и сиви, повехнали цветя. Спряло до един магазин и се огледало във витрината. И то самото било сиво - сива рокля, сиви плитки, сиво лице - без усмивка и свежест. Заплакало момиченцето от страх, но никой не дошъл при него, никой не го пожалил и не го попитал защо плаче.
И всичко това се случило, защото сивият цвят на безразличието бил завладял цялата улица. А ако превземе целия град, то всички хора в него ще станат със сиви, безразлични души.
Равнодушните жители вървели, без да обръщат внимание на никого, по своите сиви дела.
И изведнъж момиченцето си спомнило думите на майка си:
-Добрите думи украсяват света и правят хората щастливи. А щастието им дарява радост и усмивки.
-Знам какво трябва да направя! - възкликнало момиченцето.
То се доближило до една сива старица, която стояла зад сива сергия до едни сиви храсти, усмихнало се и вежливо попитало:
-Добър ден! Дали не бихте могли да ми кажете, как да стигна до дома си?
И станало чудо! Пред очите на момиченцето сивата старица се превърнала в мила и усмихната баба, листата на храста позеленели, цветята станали разноцветни, а птичките по клончетата весело зачуруликали. Добрата баба упътила детето към дома му.
Момиченцето вървяло по улицата и се усмихвало на всички сиви хора, които срещало и те ставали радостни и добри. Защото топлата усмивка, която то им дарявало, стопляла сърцата им и правела всичко наоколо добро и красиво.
Оттогава, събуждайки се сутрин, момиченцето поздравява всички с "Добро утро!" И сънищата му станали цветни, дните щастливи, а хората, които среща по пътя си - добри и отзивчиви.

А може би не е било сън? Как мислите?

Ирина Горбачева

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 Response to "ЗА СИЛАТА НА ДОБРИТЕ ДУМИ"

Публикуване на коментар