Притчите

В един парк растяло жълто лале. Разбира се в парка имало много лалета, но ги садели по цвят - червените с червени, шарените с шарени, а това било пораснало сред незабравките. Те му се присмивали:
-Изгонен, изгонен! Изгонили са те от твоята поляна!
-Не, не са! - оправдавало се лалето. - Просто градинарят е изпуснал луковицата и тя е пораснала тук.
-Да де, да!
И така продължавало по цели дни. А освен това точно жълтото лале привличало погледите на минувачите.
-Вижте какъв контраст! - казвали хората, вадели фотоапарати и го снимали.
Незабравките се обиждали, че ги снимат заради лалето и че ако то не расте сред тях, никой не би им обърнал внимание. И още повече се надували и го дразнели.
А лалето не си приписвало лични заслуги за това, че хората ги харесват. То мислело, че всички заедно са приятна гледка, а и било чувало хората да казват, че заедно с незабравките са красива композиция. Искало му се съседките да не са вечно така сърдити и раздразнени.
-За какво придиряте през цялото време? Пролетта ще отлети толкова бързо. Ще дойде горещото лято и аз ще увехна. Нека да живеем и да се веселим сега, докато сме заедно, ярки и красиви!
-Ха! Ние нямаме търпение да свършат тези дъждове и прохладни ветрове и най-накрая да напече жарко слънце. И ще цъфтим до края на лятото, а ти както искаш! - отвръщали троснато незабравките.
И вероятно тези спорове биха продължили още дълго, ако една вечер чиракът на градинаря не обрал всички незабравки за годеницата си. А лалето се почувствало толкова самотно, даже без такава недоволна компания, че се поболяло от мъка и увехнало.

А ти живееш ли в настоящето?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy