Притчите

От покрива висяла дълга, дебела шушулка. Тя имала ужасен характер. Събуждала се сутрин и започвала да хленчи. Ако слънцето светело, било и горещо. Ако било мрачно, и било студено. Ако имало вятър, треперела, ако нямало вятър, и било задушно. Сутрин и било прекалено светло, вечер - прекалено тъмно и нищо не виждала.
Съседните шушулки полагали неимоверни усилия да я изтърпят, докато накрая губели търпение и я молели да млъкне. И тук настъпвала кулминацията! Тя започвала да пърха с мигли, да бръчи вежди, да диша учестено и накрая избухвала в неудържим плач: "Никой не ме обича! - ревяла с пълно гърло. - Никой не ме уважава! Даже не искат да ме слуша-а-ат!" Шушулката можела да плаче дълго и с удоволствие. (Вярно, от това слабеела.) Съседните шушулки си запушвали ушите, отвръщали се встрани, но нямало къде да се дянат. Шушулката се поуспокоявала, почивала си за малко и всичко започвало отначало.
-Правиш лошо само на себе си, - казал и веднъж един врабец - погледни, колко си отслабнала. Скоро от теб нищо няма да остане!
-Аз почти се успокоих, - заявила шушулката - но долетя този - забила тя палец във врабеца - и ми развали цялото настроение! Уаааааа!
Врабецът се обърнал и отлетял.
С всеки изминал ден шушулката ставала все по-малка и по-малка. Локвата под нея - все по-голяма и по-голяма, докато в един момент шушулката не се разтопила напълно.
-Къде си? - викнали отгоре другите шушулки.
-Тук съм - отвърнал глас от локвата. - Ох, толкова съм странна и неестествена! Мокра съм и се движа!
Известно време от локвата се носело мърморене и охкане.
-Ей! - чул се познат глас. - Струва ми се, че се отучих да плача!
По покрива се разнесла въздишка на облекчение.

Оксана Онисимова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy