СТРЕЛАТА

Един мой познат, учител по стрелба с лък, ми разказа историята за Стрелата.
Стрелата била направена от ръката на Майстора. Това била една от най-добрите стрели, които може да си представи човек. И тя знаела за своята феноменалност. Казвала си: "Трябва ми цел. Но ми трябва Истинска Цел. Цел, заради която си заслужава да започна Пътя." Но времето течало като река, а в живота на Стрелата нищо особено не се случвало, докато веднъж ...
Веднъж ученик взел Стрелата по погрешка и я пуснал със своя лък. В началото Стрелата била възмутена. Но няколко секунди по-късно слушала песента на вятъра, гледала великолепието на света долу, чувствала възторга и радостта на полета. Полетът - ето какво в този момент добило за нея смисъл и значение.

Игор Василевски

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

4 Response to "СТРЕЛАТА"

  1. ivo_isa says:
    14 януари 2011 г., 18:11

    Всеки полет трябва да завърши с кацане. Иначе е безсмислен

  2. Gloxy-Floxy says:
    14 януари 2011 г., 20:53

    Кацането е Финал...
    От личен опит бих казала, че е далеч по-приятно да си стрела в свободен полет, отколкото стрела с цел .:)
    А пък последния път, след успешен полет към Важна Цел, след като ударихме в десятката, вакуумът после беше жесток ... :)

  3. ivo_isa says:
    14 януари 2011 г., 23:21

    Не мисли само за движението... Иначе ще се прехласнеш по колелото за хамстери;-)

  4. Gloxy-Floxy says:
    14 януари 2011 г., 23:29

    :) Ами то вече май ... Само че не по, а във.

Публикуване на коментар