ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА И ЩАСТИЕТО

Някога, когато всичко било още в началото, но вече го имало, се заговорили Любовта и Щастието. Обикновено си говорели като приятели хубави неща, но изведнъж ...
-Защо казват, че си ненадеждно? - попитала Любовта. - Идваш, когато ни е добре и си отиваш, когато ни е зле.*
-Слушай ги още тия бърборковци! - отвърнало Щастието. - Те и за теб клюкарстват. Престани да се занимаваш с тях!
-И какво казват, което да не знам? - поинтересувала се Любовта.
-Гадости не преразказвам - пресякло я Щастието.
Но думите били произнесени ..., а женското любопитство е страшна сила. И затова беседата продължила.
-Но ние нямаме тайни помежду си, нали? - попитала Любовта.
-Надявам се - отвърнало Щастието.
-Тогава кажи ми, как мислиш, винаги ли трябва да бъдем заедно?
-Трябва, трябва ..., но не винаги сме.
Чувайки това, Любовта се замислила, така ли е наистина? А нима има щастие без любов? И попитала. А Щастието вътрешно се възмутило, все към себе си дърпа чергата Любовта. Ще трябва да и отвори очите!
-Случва се, и още как! А даже и в любовта да няма щастие.
Съвсем се удивила Любовта. Как така, та това е неправилно!
-Може и да е неправилно, - отвърнало Щастието - но е факт.
-Разкажи ми, - помолила Любовта - сляпа съм и неопитна.
-Така да бъде, ще ти отворя очите - съгласило се Щастието, което принципно било незлобливо и независтливо.
-Да започнем с това, че има несподелена любов, нали? И тогава влюбеният е нещастен. Освен това казват, че в любовта равенство няма - едната страна целува, другата позволява да я целунат.
Любовта не намерила какво да отговори на това и замълчала.
-Да продължим нататък, приятелко. Обичат не само хубави, но и лоши неща да вършат.
Тук Любовта не издържала.
-Небеса, и при това и щастие ли изпитват?
-Случва се, макар и невинаги. Някои после се разкайват, но е късно. Обичат и пагубните страсти, и парите, и властта, - продължавало Щастието - а главното е, че тия, които го вършат, обичат да им се кланят и да ги превръщат в кумири.
-Но тези, които постъпват така, щастливи ли са?
-Понякога, но не е задължително. Важното е, че правят другите нещастни. А имащите власт и сила и прекрасно осъзнават това. И се присмиват мислено над глупаците, които се прекланят пред тях.
Любовта съвсем се опечалила.
-Зле ли се чувстваш? - попитало Щастието.
-И още питаш!
-Но аз не си тръгвам, - казало Щастието - а ти повтаряш тежки думи, че съм ненадеждно и изоставям в беда. Въпреки че това не те радва, струва ми се? ...

* - "Щастието е ненадежден приятел. Идва, когато ти е добре и си тръгва, когато ти е зле." Феликс Кривин

Александър Ритвин

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

3 Response to "ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА И ЩАСТИЕТО"

  1. Лилия says:
    15 януари 2011 г., 10:03

    Днес тази притча е със саламура и кисело зеле.

  2. Gloxy-Floxy says:
    15 януари 2011 г., 10:22

    Ти какво предпочиташ - отгоре поръсена с пудра захар и ванилия, а отвътре "лапаш нещо, гълташ нищо" ли?

  3. GeorgiSG says:
    25 март 2011 г., 21:30

    и да неискате да признете,в повечето случай любота и щастието закратко усяват за са зайдно... затова мисля тази прича за много сполучлива***

Публикуване на коментар