Според сирийците, когато мъжът и жената били създадени на четвъртото небе, те решили да ядат от някаква баница вместо от амброзията, която била тяхното естествено ястие. Амброзията се отделяла от порите на кожата, а като яли от баницата, трябвало да отидат по нужда. Мъжът и жената замолили един ангел да им каже къде е нужникът. "Виждате ли - казал ангелът - оная малка планета, голяма колкото точка - тя е на шестдесет милиона левги оттук и там е едното място на вселената, вървете бързо." Те тръгнали и там останали. Оттогава светът е на това дередже.
Франсоа Волтер, Философски речник, Изд."Георги Бакалов" Варна, 1982
Публикувано от Gloxy-Floxy
20 януари 2011 г. в 17:37
А как ли им е миришела потта...Може да е било по-гадно.
20 януари 2011 г. в 17:45
:) Нямам информация.