Притчите

Когато в Галиция живял крал Данило, имал майстор, който сечал монетите му. Майсторът се къпел в злато, но нямал свобода. Живеел заключен в работилницата, която отварял и затварял само краля, ако майсторът трябвало да отиде някъде. За труда си получавал достойна отплата и понятие нямал, какво е глад. И един ден казал на краля:
-Златото е цар!
Данило го поправил:
-Не, приятелю, хлябът е главата на всичко!
-Не, златото и среброто!
Така спорили, докато кралят не се обърнал и не излязъл от работилницата. А като се върнал на следващия ден, заварил надпис на стената, изработен от злато: "Хлябът е блато, а главата на всичко - златото и среброто".
Данило нищо не казал. А и време не му останало, в този момент пристигнали вестоносци. Заключил работилницата и отишъл да ги изслуша. Враг бил нападнал границата. Кралят събрал дружина и отишъл на поход. А за майстора забравил и той останал зад заключените врати.
Минали няколко месеца. Данило се върнал с войската си. Очаквал от майстора-златар да получи подарък в чест на победата. Но него го нямало. И кралят изведнъж си спомнил. Пришпорил коня, втурнал към работилницата и отключил вратата. Вътре върху купчина злато лежал трупът на майстора, а на стената със злато било изписано: "Златото е само блато, хлябът е цар".
Така го научил живота ...

украинска легенда

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy