ЧУДЕСА СЕ СЛУЧВАТ

(детски терапевтични приказки и притчи)

Петьо външно бил като всички останали момченца. От другите се отличавал само по едно - бил много недоверчив. Той вярвал само в това, което може да пипне, види или изяде. Затова много се съмнявал, че съществува Америка, че Земята е кръгла и че по проводниците тичат електрони.
Особено го развеселявали приказките за вълшебника, който живеел в парка накрая на града и изпълнявал заветни желания. Виж фокусник, това е друга работа! Те умеят да вадят зайци и гълъби от шапките си, да разрязват хората с тъпи триони, а един особено ловък се научил да се издига във въздуха чак до тавана. Но фокусниците не крият, че това е зрителна измама и ловкост на ръцете. А вълшебниците? Те не съществуват, те са от приказките. И въобще, какви вълшебници може да има при наличието на компютри и самолети.
Веднъж Петьо се прибирал с автобуса от болната си баба. И не усетил как задрямал.
-Момченце, събуди се, автобусът влиза в парка - разнесъл се нечий глас над главата му. Петьо разтъркал очи и разбрал, че е пропуснал спирката си. Слизайки от автобуса, видял ниска каменна ограда. По него се спускали клонки от някакво необичайно растение с гланцирани листа със сложна форма. Непознати аромати изпълвали въздуха. Петьо, кой знае защо, си помислил, че се намира до градината на вълшебника, за когото толкова говорели.
-Сега ще проверим - помислило си момчето и решително дръпнало дръжката на градинската порта. Градината била наистина фантастично красива, както и разказвали. Петьо тръгнал по пясъчната пътечка, като удивено се оглеждал встрани. Такива необикновени дървета и цветя никога не бил виждал. В дъното на градината на пейка седял белобрад старец.
-Вие вълшебник ли сте? - решително се обърнал Петьо към непознатия.
-И да, и не.
-Как така? - не разбрало момчето.
-Правя чудеса, но ... само наполовина.
-Наполовина? - продължавало да недоумява момчето.
-Работата е там, че вълшебната ми сила действа само дотогава, докато хората помнят, че аз съм им помогнал. Но те бързо забравят за това и остават без нищо.
-Не разбрах съвсем - признал си Петьо.
-Например, ти искаш майка ти да ти купи футболна топка. Докато не си получил подаръка, помниш за мама. Така ли е?
-Да - съгласило се момчето.
-Но когато започнеш да играеш футбол с момчетата, забравяш за мама и мислиш само кака да вкараш гол. Точно същото се случва и с моето вълшебство. С негова помощ са се сбъднали много от най-добрите и нужни желания на света, но хората бързо забравиха за това и ... всичко изчезна.
-А може ли да опитам да си пожелая нещо?
-Разбира се. Когато го намислиш, кажи само вълшебните думи:"Чудеса се случват!" и желанието ти веднага ще се изпълни. Но знай, можеш да поискаш само едно нещо!
Момчето се сбогувало с вълшебника и скоро пътувало с автобуса към къщи. Мислело си:
-Трябва да поискам баба да оздравее! Но ако забравя какво е направил вълшебника, тя пак ще се разболее ... Не, не става. Тогава да поискам колело? Но ако започна да карам и забравя , че това е вълшебство, колелото ще изчезне. Какво да направя? ...
Междувременно автобусът стигнал до неговата спирката. Момчето станало, погледнало пътниците и изведнъж разбрало, какво трябва да направи.
-Искам хората винаги да помнят, че чудеса се случват и ги върши вълшебникът - казало силно то пред всички.
Петьо знаел, че повече не може да иска нещо за себе си, но затова пък вълшебникът ще може да изпълнява желанията на другите хора. И той произнесъл заветните думи:"Чудеса се случват!"
Когато се прибрал у дома, звъннал телефона. Била баба му:
-Петьо, стана истинско чудо! Напълно оздравях!
-Повече никога няма да се разболееш, бабо - с радостна усмивка казало момчето.

Михаил Брущейн

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

7 Response to "ЧУДЕСА СЕ СЛУЧВАТ"

  1. Лилия says:
    10 януари 2011 г., 17:51 ч.

    А кой казва че е забравено откъде започва ,кой го прави , накъде отива...Това не се забравя.Но освен Благодаря, сега не може друго.

  2. Gloxy-Floxy says:
    10 януари 2011 г., 18:48 ч.

    Оф, ма Лиле, на теб пък къде ти остава място да помниш, чудом се чудя!

  3. Блага says:
    10 януари 2011 г., 19:22 ч.

    Чудеса се случват! Вярвам, защото ми се случи!

  4. Gloxy-Floxy says:
    10 януари 2011 г., 19:31 ч.

    :) Случват се, наистина ... Не се моля да е по-често, но с тяхна помощ да не затъваме стига, струва ми се ... {}

  5. nasko157 says:
    10 януари 2011 г., 21:14 ч.

    човек не трябва да разчита само на чудо

  6. Gloxy-Floxy says:
    10 януари 2011 г., 21:23 ч.

    :) Никой не го твърди, но в критични ситуации е добре да ги има.

  7. Анонимен Says:
    26 април 2011 г., 17:28 ч.

    4udoto,sami si go sazdavame,ot nikade ne pada!!!

Публикуване на коментар