Притчите

Едно време тръгнали дърветата да си помажат цар и казали на маслината: стани ни цар.
Маслината им казала: нима да оставя тлъстината си, с която чествуват богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
Тогава казали дърветата на смоковницата: дойди ти, да ни станеш цар.
Смоковницата им казала: нима да оставя сладостта си и хубавия си плод и да тръгна да се скитам по дърветата?
И казали дърветата на лозата: дойди ти, да ни станеш цар.
Лозата им казала: нима да оставя сока си, който весели богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?
Най-сетне всички дървета казали на тръна: дойди ти, та ни стани цар.
Трънът казал на дърветата: ако наистина ме туряте за цар над себе си, то дойдете да си починете под сянката ми; ако ли не, ще излезе огън от тръна и ще изгори кедрите ливански.

Източник: Стар завет, Книга Съдии Израелеви 9:8-15

Ако библейският изказ ви дразни, във философския речник на Волтер е преразказана накратичко така:

"Трябвало да се избере цар сред дърветата. Маслиновото дърво не искало да занемари грижата си за своето олио, нито смокиновото дърво за своите смокини, нито лозата за виното си, нито другите дървета за своите плодове. Трънът, който не ставал за нищо, се обявил за цар, защото имал бодли и можел да стори зло."

Публикувано от Gloxy-Floxy