Един мой познат, учител по стрелба с лък, ми разказа историята за Стрелата.
Стрелата била направена от ръката на Майстора. Това била една от най-добрите стрели, които може да си представи човек. И тя знаела за своята феноменалност. Казвала си: "Трябва ми цел. Но ми трябва Истинска Цел. Цел, заради която си заслужава да започна Пътя." Но времето течало като река, а в живота на Стрелата нищо особено не се случвало, докато веднъж ...
Веднъж ученик взел Стрелата по погрешка и я пуснал със своя лък. В началото Стрелата била възмутена. Но няколко секунди по-късно слушала песента на вятъра, гледала великолепието на света долу, чувствала възторга и радостта на полета. Полетът - ето какво в този момент добило за нея смисъл и значение.
Игор Василевски
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
14 януари 2011 г. в 18:11
Всеки полет трябва да завърши с кацане. Иначе е безсмислен
14 януари 2011 г. в 20:53
Кацането е Финал...
От личен опит бих казала, че е далеч по-приятно да си стрела в свободен полет, отколкото стрела с цел .:)
А пък последния път, след успешен полет към Важна Цел, след като ударихме в десятката, вакуумът после беше жесток ... :)
14 януари 2011 г. в 23:21
Не мисли само за движението... Иначе ще се прехласнеш по колелото за хамстери;-)
14 януари 2011 г. в 23:29
:) Ами то вече май ... Само че не по, а във.