Притчите

(терапевтични приказки за деца)

Някога, много отдавна, живяло на света малко момиченце. То много напомняло за теб, дъще!
Един ден момиченцето се разболяло. То лежало в леглото, било му зле и заспало от изтощение. Тогава му се присънил интересен сън.
Далечният и тайнствен остров, на който се озовало момиченцето, се оказал пуст и безлюден. Изведнъж, кой знае откъде, се приземил вълшебник.
-Здравей, момиченце! Как се казваш?
-Ани, а Вие?
-Наричай ме Мелитус. Аз съм вълшебникът на този остров и имам за теб малък подарък.
Изведнъж в ръцете на чародея се появила кутийка, на която било нарисувано синьо кръгче.
Ани я отворила, но кутийката се оказала празна. Мелитус обяснил, че вътре има малко невидимо зверче, което отсега нататък ще живее с нея. И най-важното, тя трябва да бъде много внимателна и постоянно да се грижи за него.
-Всеки ден трябва да му даваш от магическия серум, но има едно условие - серумът може да попадне в организма на животинчето само чрез вълшебната игла.
Мелитус обяснил, че ако Ани по някаква причина даде прекалено много или прекалено малко от серума, на зверчето ще му стане много лошо. И всеки ден сама ще трябва да определя количеството от вълшебния еликсир.
-А как ще разбера дали с моето животно всичко е наред и днес съм му дала толкова еликсир, колкото трябва? - силно се развълнувало момиченцето.
-Затова всеки ден ще трябва да убождаш пръста си и да взимаш капка кръв, която да поставяш в специална машинка. Машинката ще ти показва, колко еликсир е нужен на невидимото ти зверче.
-А мога ли да пусна животното, когато порасне? Или ако отида при баба, да го оставя при мама?
-Не, - отвърнал вълшебникът - зверчето ще бъде постоянно вътре в теб. Родителите могат да ти помагат в грижите, но ти няма да можеш да го дадеш на никого.
Вълшебникът и разказал още, че тя ще расте, а заедно с нея и малкия звяр. С годините той ще стане претенциозен, ще му е нужно повече внимание, може даже да иска да я драска по краката, бъбреците или сърцето, но но тя трябва да е силна и всичко да издържи.
Ани се разплакала, думите на магьосника звучали като наказание. Мелитус се опитал да я успокои и казал най-важните думи:
-Обещавам, че след време, 10 или 20 години може би, ще те избавя от грижите за животното, но при условие, че ти започнеш да се грижиш правилно за него сега.
В този момент магьосникът изчезнал, а момиченцето изтрило последната сълза и забелязало, че вече не е на никакъв остров, а на леглото в спалнята си.
Минали дни, седмици, месеци, години. Ани се стараела правилно да се грижи за животното си, но силите и се изчерпвали и все по-често плачела от отчаяние. Омръзнало и непрекъснато да мисли, колко еликсир трябва днес и колко утре. Пръстчето я боляло от честите убождания заради заветните капчици кръв.
Ани искала да живее като всички и вместо това капризно зверче да си вземе куче или котка. Всеки път заспивайки се връщала на тайнствения остров и търсела вълшебника. Много искала да го помоли да я избави от наказанието.
Но вместо вълшебника намирала други малки момченца и момиченца, които също се грижели за своите животни. И като били заедно в съня, им олеквало.
След месец в училище Ани се запознала с друго момиченце, което имало невидимо зверче. И ако дотогава и било по-лека само насън, сега станало и наяве.
Тя разбрала, че не е сама и има сили да преодолее изпитанието. Ще дойде ден, когато невидимите зверчета завинаги ще напуснат Ани и нейните приятели.
Трябва силно да вярваме в най-доброто и то непременно ще се случи.

Източник


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy