Току-що прочетох "Като дивата череша" на Ди(ана Павлова) и извадено от емоционалния контекст, твърдението, че се чувства като нещо, което никой не знае как се чувства, ми подразни окончанията на "логическия" нерв. Но едновременно с това ми изплува и спомена за тая дзен история по-долу, та погледнато под такъв ъгъл, с леко негодувание мога да се примиря с идеята, че някой може да се чувства като нещо, което никой не знае как се чувства ... или само той единствен знае как се чувства, или ... както и да го кажа, все е неправилно. :)
Веднъж Чанг Дзу се разхождал с приятели по брега на реката.
- Погледнете рибите, които подскачат в реката - казал Чанг Дзу. - Те са истински щастливи от това.
- Ти не си риба - възразил един от приятелите му. - Откъде можеш да знаеш, че са истински щастливи?
- А ти не си аз! - отговорил Чанг Дзу. - Откъде можеш да знаеш, че не мога да знам дали са истински щастливи?
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
7 юни 2012 г. в 13:57
Аз пък, Глокси, от предишния ти пост – за Ксантипа – написах това за черешата. Каква е връзката – трудно е да се обясни но е факт :)))))
7 юни 2012 г. в 14:25
:D