Притчите

Източна легенда

Далече в арабските пусти поля
три палми надигали горди чела.
А в сянката ручей се раждал и с плясък
пробивал си път през безплодния пясък,
и дирел закрила под плаща им той
от грозния смерч и пустинния зной.

Години минавали ден подир ден;
не свръщал от път чужденец уморен
на сянка да спре под листата зелени,
уста да накваси в струите студени,
и съхнели вече от зноя пламтящ
листата разкошни с потока шуртящ.

И бога започнали те да корят:
"Нима сме родени да вехнем до смърт?
Без полза в пустинята ние цъфтяхме,
под зноя от вихрите люшкани бяхме,
и никой към нас благосклонен не бе ...
Жестока е твойта присъда, небе!"

Замлъкнали те - и далече от тях
се вдигнал над златните пясъци прах
и глухо звънци на керван зазвънели,
сандъци с килими по тях запъстрели
и сякаш гемия в открит океан,
полюшвал се бавно камилски керван.

Камилите носели шатри на гръб
с трептящи дантели по техния ръб
и щом ги повдигнели смугли ръчици,
отвътре проблясвали влажни зеници,
и свеждайки тяло над свойто седло,
арабин пришпорвал жребеца си зло.

И той се възправял, и в бяг устремен,
политал напред като тигър ранен,
и буйно по конника строен трептели
красивите гънки на дрехите бели;
и хвърляйки своето копие с вик,
улавял го ловко арабинът в миг.

И стигнал до палмите тоя керван,
и бодро издигнал под сянката стан.
И в стомни звънливо запяла водата,
и палмите гордо с корона мъхната
приветствали всички в оазиса мил,
и щедро потокът студен ги поил.

Но щом над пустинята здрач се прострял,
по яките стволи топор затрещял
и паднали трите вековни дървета!
Обрали листата им малки момчета;
насекли ги после и в огън голям
те бавно изтлели до утрото там.

Когато на изток се пукнал денят,
керванът отново потеглил на път -
и купчинка пепел студена и бяла
в безплодните пясъци само личала
сред стъпкани съчки, треви и листа.
И вятърът скоро ги пръснал в степта.

И днес тоя кът е пустинен и див -
не шепнат листа над потока звънлив;
за сянка отправя към бога той вопли,
но само засипват го пясъци топли,
и степният ястреб, опръскан от кръв,
там своята плячка разкъсва със стръв.

1839

М.Ю.Лермонтов

Публикувано от Gloxy-Floxy