Притчите

Завръщам се на фронта, да не речете, че и аз съм дезертирала. :D

Всеизвестно е, че великият баснописец Езоп е бил роб. 

Веднъж трябвало да пътува с робски керван, който освен да се придвижи на далечно разстояние, трябвало да пренесе и нелек товар. Езоп отказал да носи товар, като се надявал другите роби да го последват и така да принудят роботърговеца да наеме мулета, които да носят поне товара и децата. Но не се получило.

- Като не искаш, не носи нищо - казали му другите роби. - Ние ще носим и твоя дял.

- Не, - възразил Езоп - щом ще носите всички, ще нося и аз. 

Предложили му да вземе един лек чувал, но той отказал и се нагърбил с най-големият и тежък чувал, който бил пълен с хляб и мекици. Започнали да му се подиграват, че го е избрал от лакомия и възнамерява да краде от храната. По време на пътя през първия ден се придвижвал най-трудно от всички, с което спечелил още повече подигравки. Вечерта, като спрели за почивка, надзирателят раздал част от хляба. Следващите ден-два чувалът почти се изпразнил. На четвъртият ден керванът едва се влачел. Всички били изтощени от дългия път и едва мъкнели товара си. Само един вървял далеч пред другите и безгрижно размахвал ръце.

- Кой е този? От нашите ли е? - зашушукали робите.

- Това е онзи, който едва вдигна чувала с хляба - познал го един.

- Който няма сила, си има глава! - въздъхнал друг.

по "Езоп" на Арнолт Бронен