Притчите

Някога отдавна живели мъж и жена. Родил им се син. Зарадвала се младата майка и и се приискало да му даде хубаво име, за да има хубав живот.

Мислила три дни и три нощи, но заболяла и умирайки, успяла едва чуто да прошепне:

- Ах, измислих най-накрая! Наречете го Тьон...

Така и не доизрекла. Наложило се да нарекат детето Само-Тьон.

Минало се, не минало, и бащата на Тьон си взел втора жена. Родил му се още един син.

Някой казал на майката, че ако даде на детето кратко име, и животът му ще е кратък. Колкото по-дълго име, толкова по-дълъг живот! И жената решила да даде на сина си дълго-предълго име, за да има дълъг-предълъг живот. Мислила, мислила, блъскала си главата и накрая измислила ето какво:

"Бонза-голям, Бонза-малък, Бонза-над-всички-бонзове-бонза, Бонза-дебелак, Бонза-в-кесията-парички-има-пак, Бонза-глупак, Бонза-не-зная-по-нататък-как, Богаташ-над-богаташите, По-богат-няма-как, Чашка-та-чайник, Главен-началник, Всички-пият-вода-сам-пия-чай, Кой-ли-е-той-чудо-герой, Викай-го-така, Викай-го-всякак, Така-и-така-и-карай-нататък, На-планината-храм, На-храма-покрив, Над-покрива-ела, Над-елата-луна, Ей-ей-расти-скоро-Ейско!"

Момчетата поотраснали, започнали да се карат. Когато малкия дразнел големия, му подвиквал:

-Тьон-Тьон, Само Тьо-он!

Тьон се ядосвал и се опитвал да му го върне:

-Бонза-голям, Бонза-малък, Бонза-над-всички-бонзове-бонза, Бонза-дебелак, Бонза-пак ...или как? Бо-бон-за ... бонза ... Пфу!

Заплете му се езика, не може да изкаже обидата. А през това време брат му е избягал далече.

И бащата, ако трябвало да се свърши нещо, викал Тьон, защото било по-лесно да изрече името му.

- Тьон направи това! Тьон свърши онова!

Пакостите също не му се разминавали:

- Ах ти, Тьон! Ела да ти кажа аз на теб!

А ако бащата речал да се скара на брат му и започне:

- Бонза-голям, Бонза-малък, Бонза-над-всички-бонзове-бонза, Бонза-дебелак, Бонза-в-кесията-парички-има-пак ... Уф, да му се не види! - уморявал се и не довършвал.

А майката се радвала: "Колко хубаво, че дадох на сина си толкова дълго име!"

Веднъж, докато братята със съседските деца играели на двора, Тьон паднал в кладенеца.

-Олеле, Тьон падна в кладенеца! Леле, леле, Само-Тьон падна в кладенеца! - разкрещели се децата.

Притичали възрастните, извадили го.

А мащехата си помислила: "Значи е вярно, че децата с кратки имена не живеят дълго. Гледай, едвам го извадиха!"

След няколко дни децата пак се събрали да играят заедно. Ейско-Дългото име започнал да се хвали:

-Тьон падна в кладенеца, защото му е късо името. А аз мога да си правя каквото си искам и нищо не може да ми се случи, защото дългото име ми носи щастие!

Надвесил се опасно над кладенеца и паднал. А децата се втурнали към къщата да повикат помощ:

- Сега Бонза-голям, Бонза-малък, Бонза-над-всички-бонзове-бонза, Бонза-дебелак, Бонза-глупак ... оле, сбъркахме пак! Богат-Пребогат, По-богат-от -най-богатия ..., не, не, още по-богат! Купа-та-лъжичка ... сбъркахме мъничко! Възглавница-та-одеало ..., давай отначало! Чукче-та-хаванче? Не бе, забраванче! А-а-а, Чашка-та-чайник, Сам-си-е-кмет? Не, не, Голям-началник! Викай-го-така, Викай-го-всякак, да ама как беше нататък? Стои-къща, На-покрива-слама, На-сламата-котка-дебне-мишка, Котката-се-хвърли-мишката-подскочи ..., на човек душата му да изскочи! Ей-ей, тичайте скоро, Ейско падна в кладенеца!

Скочили възрастните да извадят Ейско, но той вече бил потънал.